Пролетни платики на яз. Искър

Нямах търпение да се върнем от състезанието на Ковачица, за да направя един излет на Искъра. Имах достоверна информация, че платиката се е раздвижила, а всъщност нямаше значение каква риба ще ловя. Исках да изляза някъде на въздух. Да си забъркам няколко килограма подхранка и без да бързам за никъде да половя риба на спокойствие.

Естествено, цяла седмица не спря да вали, но петъкът се оказа слънчев и в събота реших да си реализирам мечтата. Заедно с моя приятел Ивайло избрахме един красив залив на яз. Искър. Проливните дъждове бяха вдигнали нивото и релефът на брега бе неузнаваем. След малко лутане успяхме да намерим една полянка, която образуваше нещо като нос, изключително удобна за риболов. Пред нас брегът бе доста стръмен, което навеждаше на мисълта, че дълбочината ще бъде не по-малко от 4м.
Започвам да забърквам подхранката.

Ще тествам новата храна на MAVER – Fondo Breme. Взел съм три пакета подхранка, към които добавям малко повече от килограм тъмна глина. Това, което ми прави впечатление, е че храната за платика на MAVER е тъмна на цвят, за разлика от храните на другите производители. От вечерта съм подготвил около 300 гр умъртвени бели червеи, които слагам в храната и около 200 гр сладка консервирана царевица.
Монтирам една готова линия с плувка 1.5г и започвам да меря дълбочината. Както и предполагах, дълбочината е голяма. На дистанция 11м е около 5. Хубавото е, че почти няма разлика между 11 и 13м. С Ивайло решаваме да ловим на 11м. При опипването на дъното обаче установявам, че има доста трева. Не е особенно приятно, тъй като ще трябва да ловим над дъното, но пък сме добре подготвени. И двамата носим по половин килограм бял червей.
Оформям 12 силно стегнати топки подхранка и ги подавам на върха на щеката, след което подавам още 4 по-рехави. Около плувката ми се образува хубав облак, който неминуемо трябва да събере риби. Подавам няколко прашки бял червей и нанизвам на кука №16 две пинки. Подавам линията и оставям щеката на гредата, за да си разпъна кепчето и живарника.
Минават десетина минути преди да клъвне първата риба, която предизвиква спор с Ивайло. Рибата има тяло и перки на платика, но уста и люспи на бабушка. Знам, че в българия има осем вида платики, но това по-скоро прилича на бабушка. Ивайло и той започва да вади риби. Правя няколко гелета и сменям куката с № 14. Сега вече ловя на 3 големи бели червея и кълването определено е по-активно.
Регулярно подавам по малко бял червей, като целта е да държа рибите над водораслите. Самата стръв също се намира на около две педи над дъното. Риболовът върви мудно, риби кълват, но не е както трябва. Започвам да подавам и по малко храна, като гледам да не стягам топките прекалено силно, така че да започнат да се разпадат по средата на пътя към дъното.

На няколко пъти увеличавам дълбочината, но от дъното риби не ми кълват. Очевидно е, че рибата не вижда стръвта, която се скрива в тревата. Излизат няколко истински платики, но размерите им далеч не са такива, каквито ни се иска. Решавам да променя тактиката и променям начина на подхранване.
Не храня регулярно с малки топки, тъй като едрата платика се плаши от постоянното подаване на храна. Храня през по-големи интервали с по няколко средни топки, като продължавам да подавам червей с прашката.
Както и очаквах,резултатът не закъсня. Час след като съм променил начина на подхранване следва едно финно натискане на плувката. Засичам и ластикът се изпъва добре. Първата хубава платика е налице. Независимо че е около килограм, рибата не оказва кой знае какво съпротивление и след няколко минути е вече в кепчето.
Веднага подавам няколко топки подхранка и две прашки червеи. Обикновено едрите платики се движат на ята и би било логично да има още риби на дъното. Обаче няма. Продължавам риболова на бабушки и средни по размер платики, които обаче са изключително приятни като размери – 150-200г.

Половин час по-късно рибата спира да кълве и риболовът става изключително муден. Хващаме по още някоя риба, но кълването е апатично. За промяната би могло да има две обяснения. Или времето ще се разваля, или на петното се е завъртяла едра риба, която е подплашила дребните.
Сменям стръвта и нанизвам на куката един торен червей, който оставям примамливо да виси. Подавам стръвта, плувката ми се изправя и само няколко секунди по-късно плавно щръква нагоре. Засичам и вадя втората платика, която е като брат близнак на първата, около килограм. Рибата вече си е хвърлила хайвера и не си правя илюзии, че ще хвана още платики на торен червей. Независимо от това, опитвам отново, но след десетина минути се отказвам и преминавам на белия червей.

През това време Ивайло също вади една едра платика и щастлива усмивка цъфва на лицето му.
След това риболовът тотално се скапа. Сменихме линиите, като и двамата монтирахме плувки 1г и куки № 16. Успяхме да излъжем още по някоя риба, но повече едри платики нямаше. Така или иначе и подхранката ни вече беше на свършване и започнахме да се ориентираме към прибиране. След като си направихме снимки с рибите, по-голямата част от улова беше върнат обратно в язовира, като аз си взех няколко риби за пържене.
Когато изнасяхме багажа към пътя, изведнъж притъмня и заваля. Верно, че дъждът беше съмсем кратък, но според мен именно този дъжд обърка кълването на рибата през последните два часа. По пътя за София видяхме, че също е валяло. Тежкото време и предстоящия дъжд объркаха следобедния риболов, но независимо от това и двамата бяхме доволни от улова.

На следващия ден Ивайло отиде на същото място, заедно с един свой приятел и са направили истински разстрел на платики. Когато ми изпрати снимките, направо ме заболя главата.

Божидар Тодоров – Папарака.