
Риболов на шарани с мачова въдица
Когато вадите с мач, дори средни по размер риби ви се струват големи. Михаел Шльогл и Буркхард Хайл от отбора на фирма Mosella разказват как се лови трофейна риба «на леко».
«Чист адреналин» – с такива думи любителите на риболова на мирни риби описват ваденето на средни шарани с тегло 3-5 кг с лека мачова въдица. Впрочем, трябва малко да се преоборудват такъмите, за да може да се хвърли предизвикателството на такъв силен противник. Михаел и Буркхард използват основно влакно с диаметър 0,20 мм и повод със същата дебелина. Утежнените 18-грамови Waggler’и при мачов риболов на шарани се монтират без шок-лидер направо на основната линия. Тежките плувки Waggler за далечно замятане са необходими, за да може безпроблемно да се преодоляват големи разстояния, защото на значителна дистанция рибите не се подчиняват така, както като са близко до брега. И двамата рибари ще ловуват само на едно захранено място, непосредствено пред малък остров с пищна растителност, където е забранено да се стъпва. Там шараните се чувстват в безопасност. Бреговата окръжност на острова е рязко скосена в дълбочина. Освен това висящите над водата клони на дърветата предоставят на рибата сянка, укритие от враговете и храна във вид на падащи във водата насекоми. При това шараните на разстояние около 40 м се намират в предела на достигане на заметнатия мачов монтаж. С помощта на тежки Waggler’ и стръв от два торни червея или комбинация от царевични зърна и ларви се подава право под надвисналите клони. Трябва определен опит и голяма точност на замятане, за да може влакното да не се заплете в клоните и да се скъса. Освен това трябва да се има предвид и страничния вятър. При прекалено силно замятане влакното се спира с пръсти. Малко да се разсееш и влакното ще увисне на някой клон.
Плътно до клоните
Колкото по-близко до клоните на дърветата се лови, толкова са по-големи перспективите за улов. Броят на кълването забележимо намалява, ако се правят по-далечни замятания, по посока на откритата вода. Затова трябва да се лови близко до препятствията във водата, но така че рибата да не може директно да избяга в тях. Захранването се прави с топки захранка с размер на гълъбово яйце, състоящи се от слепени ларви бял червей, а също и с топки, обогатени с царевица и кълцан торен червей. В началото на риболова хвърлят 20-30 топки на доста голяма площ. При това се стараят топките да падат във водата пред надвисналите клони. За тази цел и двамата рибари използват специални прашки, които могат да се регулират, така че да изпращат топките захранка винаги на едно и също разстояние. При кълване плувката леко се повдига или отива настрани. И в двата случая веднага правят подсечка. Понякога шаранът започва да дърпа влакно от макарата, което означава, че се е самозасякъл. Тогава няма нужда от подсечка. Ако рибата е на кукичката ,с мек натиск се отвежда от острова. Ако шаранът успее да се захване за клоните, ще бъде изгубен, защото влакното е много тънко. Затова още в първите секунди на ваденето трябва да сте много внимателни. Когато рибата се изведе в открити води, всичко протича по обичайния начин и рибата се мори от пружиниращата мачова въдица. Тя трябва да дава възможност безпроблемно да се замята масата на Waggler’, а и да има достатъчно мощен бланк. Продават се специални прътове с обозначение «Carp Match». За този вид шаранов риболов трябват мощни кукички от дебела тел, които не се разгъват при вадене на силна риба. Михаел и Буркхард слагат кукички без контри, които лесно се вадят от устата на шарана. На такива кукички и ларвите не изтичат толкова бързо както на кукичките с контра. А на подвижни ларви има повече почуквания, отколкото на провисналите личинки.