Риболов на шарани с щека

В този очерк ще се опитам да обясня възможно най-подробно как протече един излет за шарани, като не претендирам за абсолютна пълнота. Привърженик съм на очерци, написани от имена в риболовния спорт, но този излет беше изключително специфичен и нетрадиционен.

Ловим на зарибен язовир, но както ще стане ясно по-долу, дори и на рибарник не е толкова лесно да се лови риба.
Пристигаме на мястото около 11 часа, изключително неподходящо време. Разполагаме се по брега. Изхождайки от това, че вече е октомври, заставам на стената, като търся дълбочина около 4 метра. Язовирът е висо-копланински и представлява дере, така че се надявам рибата да бъде най-активна на тази дълбочина.

На няколко метра от мен застава Краси Върхара от Нова Загора, а до него двама негови приятели. Съвсем в края на стената ловят Митко Къдравия и Антон Пантерата. При тях дълбочината е около три мет-ра. Още преди да започнем, Къдравия обяви, че ще търси рибата на по-плитко. Всички ловим на щеки.

Разбърквам подхранката – два пакета „Ефект“ с фъстъци и два пакета „ФилСтар“ – ванилия с коноп. Докато храната поеме вода, започвам да си правя такъма. Основно влакно COLMIC RBS 0.14 мм. Колебая се между повод COLMIC POWER 0.12 мм или COLMIC K15 – 0.13 мм, но все пак решавам да сложа 0.12 мм. Монтирам плувка 1 г – MILO. Ще работя на 11 м, а щеката ми е оборудвана с ластик 1,3 мм.

Слагам кука № 14 Mustad Long Point. Междувременно подхранката е поела вече водата. Доовлажнявам я и я прекарвам през едро сито.

Правя първоначална подхранка с 8 топки и няколко прашки сладка консервирана царевица.

Междувременно приятелите на Краси Върхара вече са хванали по няколко риби. Водата е като стъкло, няма никакъв вятър. След като съм утежнил плувката, разполагам сачмите, както е показано на фиг.1. Тъй като дълбочината е голяма, слагам основното утежнение близо до първата сачма, за да потъва максимално бързо и без това леката плувка. Премервам дълбочината и откривам, че пред мен на около 11 метра има праг. Това ми позволява при придърпване да полегна точно под върха на щеката. Лягам с първата сачма на дъното и започвам да придърпвам леко. След около пет минути клатене закачвам първия шаран. Малко преди да го гребна, рибата се откачва. Установявам, че ластикът ми е прекалено натегнат и развивам две намотки от стълбичката. Междувременно стрелям по няколко зърна царевица с прашката. Само няколко минути по-късно закачвам втори шаран, който също си отива. Сменям куката и слагам Hayabusa серия 219- №14. Хващам няколко шарана едно след друго. След около половин час подавам три големи топки подхранка. Храня по-рядко, за да не се събират дребни шаранчета, които са в изобилие в язовира. Риболовът става интересен. Пантерата и Митко Къдравия ловят шарани гол след гол, Върхара е в пълно междучасие, аз хващам от време на време. Двамата приятели на Краси също. Сменям плувката. Правя нов такъм с плувка MILO 4X14. Групирам оловото на едно място, слагам дълъг повод – около 30-35 см, и се качвам малко над дъното. Следват няколко шарана по кило и един-два по-едри. Определено атакуват по-смело на малката плувка. Започва истинска касапница. Сменям куката. Монтирам жълтата шаранска серия на COLMIC.DK 800- №14. Тя е по-отворена и мога да сложа две царевици. По този начин ще отсея по-дребните риби. Все пак имам да догонвам Пантерата и Митко. Къдравия е хвърлил встрани от щеката и един федер, на който периодично вади едри екземпляри. До момента Върхара има само няколко риби, едната от които е около 3 кила.

Лягам на дъното и започвам да клатя. Отлепвам стръвта от дъното и на третото-четвъртото придърпване плувката ми щръква нагоре. Кълването прилича на платишко. Недоверчиво засичам и вадя един шаран около две кила и половина. Следват още няколко такива екземпляра. Вече мисля, че повеждам в класацията. Около четиридесет минути следва интензивно дърпане. Рибите са само отбрани – около два килограма. Изведнъж кълването спира. Отрязва като с нож. Отново сменям куката. Слагам COLMIC №14, серия N 500. Минавам на една царевица и качвам основната тежест на около 30 см от първата сачма, като скъсявам повода на 25 см. Качвам се над дъното. Няма никой. Лягам долу, отново никой. Рибата просто изчезна. Вкарвам няколко топки храна, две от които много рехави, дано се завъртят дребосъци, но ги няма. Започвам периодично да стрелям царевица – през две-три минути по няколко зърна. Половин час по-късно ме удря нещо, което ми къса ластика. Вкарвам още няколко топки подхранка, за да не ми избяга рибата, и започвам да правя топсета. Слагам плувка Barbeta 4х16. След десет минути подавам, но рибата просто е изчезнала. Вдясно от мен по протежението на стената има още няколко души, които вадят шарани. При тях дълбочината е по-голяма. Очевидно рибата се е дръпнала на дълбокото. Митко и Пантерата почти престанаха да ловят на щеките. Къдравия продължава да вади по някой едър шаран на федера.

Решавам, че е време да почина, и се оттеглям за около час. Междувременно Краси Върхара се е активизирал и вади няколко шарана едно след друго. Едното от момчетата минава надясно от мен и започва да лови на мач. И той вади няколко риби.

Сядам отново на куфара, подавам няколко топки подхранка и с пускането вадя един шаран. Следват още няколко риби по около две кила. Трофеен екземпляр обаче няма. Най-голямата риба извади всъщност Краси Върхара, който публично се закле никога повече да не сяда до мен по време на риболов.
Приключвам риболова около 17 ч с 20-25 шарана над две кила. Приличен улов!