Зимен риболов на Широка поляна

Най-после студът скова високопланинските язовири и дойде първият дългоочакван излет на лед

Най-запалените хванаха първите риби още по Коледа, но нашата група благоразумно изчака ледът да стане достатъчно дебел. И така на връх Богоявление се натоварихме на колата и тръгнахме към яз. Широка поляна. В риболова участваме моя милост(любимият Ви отговорен редактор), заедно с Люси и Ники. На практика това е почти целият отбор по спортен риболов „Биг Фиш“, с изключение на Риконото, който предпочете да си остане на топло у тях. Заедно с нас на разходка е и поетесата Камелия Кондова.

Тръгваме както си му е редът в 5ч от София, след кафета и закуски на една бензиностанция. Времето е доста топло и температурата се задържа над нулата почти до Превала.

Предварително сме се поинтересували къде в момента кълве най-добре и единодушно решаваме първо да опитаме на малкото язовирче Слънчева поляна, което се намира по път за Кавал тепе. Около осем часа вече сме на стена. Язовирчето обаче ни посреща с неприятна изненада. Заради топлото време покрай брега ледът се топил и съвсем изтънял. Наложи се да се качим като заобиколихме на стотина метра навътре през гората. Излишно е да уточнявам, че бяхме първите на леда. Разпробихме по някоя дупка и пуснахме мормишките. Понеже знам, че в язовирчето има и пъстърви специално пуснах и едно такъмче на плувка, като предварително подхраних дупката с малко пъстървови гранули и бял червей. Ужасно ми се искаше да направя снимка на пъстърва. Повече от ополовин час кълване нямаше. Първи откри резултата Ники, който дръпна няколко костурчета, Люси също хвана няколко, а моя милост успя да извади само едно. По това време по стената мина Бат Стан от спортен клуб „Стари видри“ и сподели, че на Кавал тебе риболовът е по-удачен. Това беше напълно достатъчен мотив след липсата на кълване да съберем такъмите и да се изнесем в посока Кавал тепе.

Местноста Кавал тепе се намира на големия язовир Широка поляна. Там се провеждат поне 2 състезания по подледен риболов и е интересно място. Дълбочината варира от 2м край самия бряг до 10-12м навътре.
Когато пристигнахме на леда вече имаше няколко автомобила, но като цяло хващаха не много гъсти риби. Първоначално нашата група застана малко в страни от хората. Отново последва масово дупчене на дупки. Някои от тях подхранихме с пинки, други с хирономус, но риби при нас просто нямаше. Със завист наблюдавахме Бат Стан, който виртуозно вадеше бабушки и епизодични костурчета.

В крайна сметка Ники не издържа, взе единия ледобур и се премести на стотина метра от нас, почти до самия бряг. Минути по-късно го видяхме да вади първата риба, след нея втора, а веднага след това при него отиде и Люси. Нямаше начин и аз се нагласих до тях. Докато се наканя обаче те вече бяха надърпали по десетина риби. Когато отидох там, не можех да повярвам на очите си. Бабушките, които беше извадил Ники бяха огромни. За отрицателно време пробих няколко дупки, като отново част от тях подхраних. Ники и Люси като видяха, че подхранвам дупките решиха и те да не останат по-назад, а това, както се оказа по-късно беше грешен подход. Аз извадих десетина риби, но на дупката, където не бях подхранвал, а при тях кълването намаля и по-късно спря напълно. Опитахме какво ли не. Като се започне от смяна на кивоците. Използвах възможноста да изпробвам новите кивоци от магазин „Майсторски риболов“, направени от косъм от диво прасе. Останах приятно изненадан от тяхната чувствителност, както и от новите модели руски мормишки, които е внесъл Ивайло Христов. В крайна сметка извадих десетина хубива риби.

В този момент дойде поредната изненада. На леда се появи жив представител на ИАРА, който проверяваше риболовните билети. Оказа се, че повечето от риболовците имаха билети.

След пълното затишие което настана решихме за пореден път да се преместим, тъй като горският ни каза че в момента рибата кълве много добре в заливчето, където се влива каналът, който свързва язовирите Слънчева поляна и Широка поляна. Оставихме колата на пътя, и след десет минутно ходене по красивата горска пътечка слязохме на леда. Там се беше събрало цялото кралско воинство, предвождано лично от Ивайло Христов и целият отбор “Майсторски риболов”. На самото втичало почти нямаше хора, което доста ме изненада, тъй като рибата би трябвало да е именно там. Ники и Люси отпрашиха в самия край на залива, а аз си избрах отделно място. След като пуснах три въдици на различни мормишки се отправих на разходка. Методи от “Майсторски риболов” беше хванал сутринта една красива балканка, която пуснал във водата, след като се снимал с нея. Най-голямо впечатление обаче направи приятелката на Божидар от “Майсторски риболов”, която бавно и методично дърпаше риба след риба. На леда до нея имаше повече от 30 риби. Количеството беше внушително на фона на тоталното безрибие. Един по един риболовците се изреждаха на нейната дупка, за да хванат по някоя риба, а момичето великодушно им разрешаваше да се насладят на удоволствието. Момичето ловеше с малка светеща фосфорна мормишка чисто бяла и фин кивок.

В крайна сметка Матоди не издържа и се премести до девойката, като разпроби няколко дупки. Естествено това не помогна, независимо, че монтира подобна мормишка и ултрачувствителен кивок. Рибите бяха строени под дупката на девойката и не мърдаха от там. Момичето беше седнало от сутрината на тази дупка и ловеше без да подхранва.
В крайна сметка всички единодушно решихме, че девойката днес има ден, а останалите нямаме и се примирихме с този факт. От обикаляне при приятелите на моите дупки хванах само още една-две риби, а Ники надърпа още 7-8. В крайна сметка Ники беше абсолютен шампион от нашия отбор, следван от Люси и на финала бях аз.

Въпреки, че ледът е достатъчно дебел снегът е доста малко на Широка поляна. В гората има дори места без сняг, където се вижда тревата. Това до някъде загрозява зимния пейзаж, но пък чистият въздух и адреналина от извадените риби компенсират всичко останало.

Божидар Тодоров – Папарака.