Не на последния лед!

Последен лед – това съчетание, както между впрочем и първи, всред зимните риболовци има някакво като че ли магическо значение

С него са свързани голямо количество митове и легенди, намиращи приложение в риболовните среди. Вярно, ако се вгледаме, ще забележим, че в началото на зимния сезон и в неговия край броят на посещаващите водоемите няколко пъти превъзхожда броя на тези, които цяла зима демонстрират майсторство при минус 20 градуса, дори и при най-силните и неприятни ветрове, или пък на февруарския лед с дебелина колкото дръжката на ледобура. При такива условия да се излиза е трудно. Ето защо при по-комфортните условия през ноември-декември или пък март-април на леда излизат повече риболовци, които раждат легендите, които битуват около нас.

Иска ми се да говоря за едно отрицателно последствие от еуфорията на последния лед – загубата на елементарното чувство за самозащита. По водоемите аз ловя от двайсет години и всяка година виждам желаещи да заплатят висока цена за удоволствието си. По-добре е да загубите известно време, за да проучите леда, да се огледате, отколкото впоследствие да лазите на четири крака в търсене на място, откъдето да излезете, или да изгубите автомобила си и пари, за да го извадите от водата, без да споменавам за по-трагични случаи и възможности.

И така – последният лед на водоема… Животът на подводните обитатели и въобще на водоема като цяло по това време се отличава от типичния зимен сезон. Във водоемите започва да постъпва свежа вода, размерите на хайвера и млякото достигат максималното си предразмножително ниво и рибите започват да се групират в стада. Ако вие цяла зима сте ловили успешно на някакво специфично място, то през това време, ако се намирате там, нерядко може да останете без кълване и риба. Да, през това време рибата усилено се храни, но за големите стада трябва и повече храна, т.е. те доста бързо се местят. А и самата рибна храна е малко по-различна. Разбира се, когато голям пасаж от риби се храни, той не подбира много, но винаги има някаква любима храна, заради която е дошъл пасажът на това място. В средата на зимата вердевасът е най-използваната стръв, но при риболов на последния лед е добре да прегледате стомашното съдържание на първите уловени риби. Ако, разбира се, не ви привлича движещото се кълване, трябва да свикнете, че ви е необходима захранка. Една щипка захранка на дъното за задържане на рибата вече е малко. Вярно, през пролетта има всякакви варианти. Ето пример – в залив съвсем близо до брега, на място, обрасло с тръстика, и дълбочина от 0,3-0,5 м, може много успешно да ловите едри бабушки на вердевас. Може обаче да откриете и подобно място, където да нямате нито едно кълване. Около обяд обаче на това място рибата може да спре да се храни или да го напусне. Ако пробвате по-близо до руслото на реката, може да имате успех.

Привечер отново може да се върнете на първоначалното си място и пак да ловите с успех. Тайната обаче на успеха на старите дупки се крие не в някаква особена тънкост. Напротив, лови се съвсем без секрети – вердевас за стръв, подаден на 5 см над дъното и чакане на кълване. Това е така обаче, ако не сте пробили дупките преди самото начало на риболова, а сте дошли на вече направени в предишния ден вечерта дупки. Това е твърде плитко място, за да остане рибата там, ако и да сте пробили само една-две дупки. Съдейки от своя опит, мога да кажа, че ако сте любител на активното търсене на рибите, най-добрият път към успеха са изкуствените примамки: различните видове и вариации мормишки. На тях рибата кълве по-добре, отколкото на естествените примамки. Необходимо е само да се научим да ловим с тях. В същото време кълването на тях бързо спира, ако някой до вас лови на вердевас или на друга естествена примамка.
Според мен това се дължи на факта, че усетила аромата на естествената примамка, рибата рефлекторно започва да търси такава примамка, движейки се във всички слоеве на водата. Вярно, на това място на дъното вердевас може и да е нямало никога. Тогава кълването спира при всички и празникът свършва. Търсенето на рибите по водоемите винаги е свързано с релефа на дъното и местоположението на водоема. Добри резултати дава търсенето на рибите на ръба на руслото. Това е бившето корито на реката, което често пъти е с дървета, превърнали се впоследствие в пънове или стволове, покрити с пясък. Това са най-добрите места за живот на множество безгръбначни животни, с които се храни рибата. Освен това в близост се намира и дълбочина, в която при нужда има възможност водните обитатели да се преместят безболезнено при необходимост при бързо спадане на нивото, например. В заливите (също като правило) има по-дълбоки участъци и ръбове – преходи към обраслите места. Рибата тук по-късно се подготвя за размножителния си период. Колкото по-близо е моментът на изчезване на леда, толкова повече рибите се концентрират на места, по-близки до тези за размножаване.

Ще отбележа и още една особеност. В един и същи залив вчера рибата може добре да се е ловила в близост до брега и в началото на руслото, а пък днес успех да има само при тези, които се намират на самия вход на втичалото. Причините за това са преди всичко в промяната на нивото на водата. Ето защо всеки път, когато излизам на леда, следя за това. При повишаване на нивото между леда и брега има ивица вода. В тези случаи рибите се чувстват по-сигурни. При намаляване на нивото на водата при рибите заработва защитен рефлекс, т.е. трябва да се преместят по-близо до руслото на по-дълбоки места. Ето защо се получава вчера да имаме добро кълване, а днес като че ли нищо не се е променило, а кълване и риба няма.

Въобще, приготвяйки се да търсите рибите на големи водоеми, е най-добре да бъдете готови за два варианта. Първият е риболов на самия водоем, вторият – на заливи и места, където има втичала. Имайте предвид, че на водоема освен вас ще има и много други желаещи да ловят. Има открито пространство и всички що-годе успешни места вече са известни. Едва ли вие ще бъдете единственият, което е и добре, и лошо едновременно. Добре, защото по действията на останалите риболовци е видно веднага дали кълве, или не, плюс възможността да получите пълни сведения за предишни дни и т.н. Лошо, защото може да ви пречат, когато ловите риба, и то понякога много сериозно. При втория вариант обаче пространството за риболов е много ограничено и ако има нещо, заслужаващо внимание, за да го откриете, ще е много по-просто. Най-често по това време се лови бабушка или платички. Принадлежностите и стръвта, които използваме, са едни и същи обаче. Единственото, което отличава бабушката от другите риби, е, че тя първа излиза на най-плитките участъци и може да бъде на различни дълбочини през един и същи ден. А платиката, ако взима на 3-4 метра, то нито на 5 м, нито на един метър няма да кълве. През пролетта денят е по-дълъг и рибата е по-активна – ето защо всеки път откриваш за себе си по нещо ново. Последният лед в условията на риболов на голям водоем е нещо много резултатно, но до успеха може да се добереш само ако си добре подготвен. Както и да знаеш все пак нещо за рибите – как живеят, какво обичат, къде по това време предпочитат да се придържат…. Със принадлежностите и линията също добре трябва да се справяте, а и добрата стръв и правилното подаване също няма да са ви излишни. Необходимо е в процеса на ловене бързо да съобразявате и правите съответните изводи. И не забравяйте, че последният лед през тази година съвсем не е последен – ще има и друг.

Евгени Баранов