Микромормишките – тайното оръжие на майсторите

По време на подледен риболов често възникват ситуации, когато рибите не проявяват никакъв интерес към мормишката

Най-често това се случва в средата на зимата, когато във водоемите, сковани от лед намалява количеството кислород. Но много често рибата игнорира мормишката и в началото на зимния сезон, когато по правило трябва да бъде най-активна. Рибата може да бъде просто сита, а значи капризна и неактивна. Понякога ни се струва, че сме опитали всички възможни варианти на форма, цвят, начин на игра, но кълване няма или са много редки. Но не бива да се отчайвате.

Пасивната риба често отказва да кълве именно заради размера на мормишката. Цветът и формата в такива ситуации остават на заден план. Много често става така, че щом монтираме по-малка мормишка и риболовът потръгва – количеството и качеството на кълването се увеличава. На малка дълбочина неведнъж съм наблюдавал костурите в дупката как реагират на предлаганата мормишка. Случвало се е рибата да стои на дупката, но да не кълве на средни, дори и на малки мормишки. Кълване следва едва когато се използват т.нар. микромормишки. А на тях кълват не само дребни риби. Основната причина за поведението на рибата е мързелът. Рибата икономисва енергия за всяка дреболия, дори и за да поеме стръвта в устата си. Когато рибата е пасивна, тя предпочита хранителните елементи да са съвсем малки, затова атакува само микромормишки.

Какво е това мормишка

Вие ще попитате какъв размер трябва да бъде мормишката, за да има приставка “микро”. В спортния подледен риболов мормишките се делят по размери, по-точно по диаметър.

До 1.5мм – микро, 1.5-2мм – малка, 2 -2.5мм средна, над 2.5мм едра.
В моя арсенал обаче аз имам мормишки с диаметър 1 мм. Разбира се такива не се продават в магазините и се произвеждат по индивидуална поръчка.

Най-добрите материали за изготвяне на микромормишките служат тежките метали като платина, злато или волфрам без примеси. Разбира се цената на такива мормишки е доста висока, но те напълно я оправдават. Някои майстори правят мормишки от рений и тантал. Направените от по-леки материали, например олово, са по-малко резултатни, но вършат добра работа на малка дълбочина. Микромормишките са с различни форми и цвят, но както показва практиката определящ е именно размерът. По мое мнение при тези размери най-оптимална е формата “капка” и “съчма” . Няма да се впускам в подробности за правенето на мормишки, а ще ви разкажа начините на използване и типичните ситуации, когато микромормишките носят реални резултати.

Кивок

За такива малки мормишки е необходим специален кивок. Тъй като в България много малко риболовци използват пластмасови кивоци и вносът е малък. Кивоците които се предлагат са дебели и груби и с тях не може да се постигне добра игра с малка мормишка. Затова те трябва да се коригират. Коригирането им става като ги претриете с фина шкура. Сгъвате парче шкурка на две и прекарвате кивока няколко пъти. Кога кивокът е готов?

Когато закачите мормишката на неговия връх и той се огъне почти, но не до края на 50-70 градуса.

При претриването ако притиснете пръсти в края на кивока ще го направите “бърз”. Този тип кивоци е подходящ за високочистотен костурски дриблинг. За микромормишките оптималната дължина на кивока е 30-50см. Влакната, които се използват са изключително тънки с диаметър от 0.04 до 0.09мм. Те значително по-добре предават колебанията на кивока. Единствено когато се търси преднамерено едра риба е оправдано да се сложи по-дебело влакно. Диапазонът за използване на микромормишките варира от брега, където е метър до 4-5м, а на състезания и до 7-8м Микромормишките са ефективни не само за водоеми със стояща вода. Аз често ги използвам на слабо и средно течение. Тяхното преимущество се състои в това, че има възможност да се отпускат по течението и да се облавя по-голям участък. Когато се използва подхранка рибата не винаги стои под самата дупка и често се предвижва по пътеката на хранителните частици. На силно течение риболовът с микромормишки е затруднен, тъй като е почти невъзможно да се достигне дъното. Приьомите на играта почти не се отличават от тези на по-големите мормишки. Единствената разлика е, че при дълбочина повече от метър и половина трябва да се придава по-голяма амплитуда между колебанията. Това е важно, тъй като този тип мормишки са много леки и бавно изпъват дори и тънкото влакно. При бърза игра неминуемо ще имате пропуснати кълванета.

Най-малките мормишки обикновено се използват при риболов с подхранване. Ако ловите с тях без да подхранвате ефектът би могъл да е малко по-слаб. Това е така, защото микромормишките предават съвсем слабо трептене под водата, което е трудно доловимо от рибите. По време на състезания аз често прилагам една хитрост, която винаги дава добър резултат. Първоначално пускам в дупката голяма мормишка, с която безразборно играя известно време. Рибата я открива отдалеч и идва до дупката. След това пускам микромормишката и започвам да ловя. Този метод е особено удачен, когато рибата не се вълнува от подхранване. Микромормишките определено са по-резултатни за всички видове дребни риби – бабушки, костури, кефали, платики….Особено са подходящи при риболова на бабушки.

В края на февруари 2005г на Истринското водохранилище край Москва се провеждаше традиционното състезание по подледен риболов за купата на Микадо. Ситуацията с кълването по това време на годината е доста сложна, а тогава рибата изобщо не искаше да кълве. Единственото хубаво нещо, бе че кълвяха макар и епизодични доста едри костури до 200г. Стъпвайки на стария си опит реших да заложа на мормишки със среден размер 1.5мм и по-малки, независимо, че дълбочината бе на места над 5м. Независимо, че мормишката пропадаше дълго този подход се оказа печеливш, тъй като кълването осезателно се увеличи. Например през втория ден аз извадих седем костура, а другите състезатели в сектора имаха от 1 до 3, а някои изобщо нямаха кълване. Тактиката за търсене на рибата включваше подхранване на дупките с малки порции пръст и вердевас. В сектора имаше много малко риба, която беше изключително вяла и почти не се движеше. А на мормишки над 2мм рибите напълно отказваха да кълват. Дори с микромормишка се налагаше дълга и финна игра, за да се съблазнят костурите. Цветът и формата на мормишката практически нямаха никакво значение, само размерът. Разбира се първо рибата трябваше да бъде открита, а после да се вади от щастливата дупка. Именно защото използвах микромормишки успях да спечеля това трудно състезание.

Такива случаи могат да се приведат не един и два. На микромормишки може да се лови със или без стръв. За хармоничност на линията и повече кълване е добре да се подбира стръв съразмерна на микромормишката – един вердевас, един калифорнийски червей, едно пинки..Понакога при риболов на платика можете да използвате няколко вердеваса. Някои риболовци успешно използват изкуствена стръв – разноцветни шлаухчета, изкуствен вердевас. За да елиминирате влиянието на вятъра, който нарушава играта най-добре е да ловите на колене. Така ще си пазите максимално завет.

От всичко казано до тук далеч не следва, че с микромормишки ще ви кълве във всяка дупка. Не във всяка дупка има риба, но ако има, микромормишката ще ви помогне да регистрирате кълване. Използването на този тип мормишки в съчетание с грамотна техника и тактика ще ви позволи да не се прибирате без риба, дори когато риболовците около вас казват”днес не кълве”. До скоро този тип мормишки бяха приоритет основно за състезателите, но напоследък хората все повече разбират зимния риболов и ги използват и по време на любителски излети.