18 правила за гарантиран улов с вълшебния руски „чертик“

– Чети всичко, но не всичко приемай за чиста монета. Ако имаш макар и малък опит, проверявай прочетеното и отсявай ненужното. Много вероятно е, един ден, това, която си прочел да ти влезе в употреба и вероятно именно така и ще стане.

– Когато си се настроил да ловиш на „чертик“ за теб трябва да съществува само пръчката, влакното, „чертика“, мнистото, шлаухчето. Никаква стръв. Нито червей, нито вердевас нито нищо друго.

– Не лови в тълпата. Там ще се отвличаш и нервничиш, така няма да можеш да се настроиш на правилната игра с „чертика“. Първоначално съседите ще ловят, а ти не. По-добре седни встрани от хората и се съсредоточи върху играта. Опитай да запомниш при каква честота на колебанията следва кълването. Ако забележиш нестандартно поведение на кивока засичай, макар че, засечките винаги ще са със закъснение. Опитай да запомняш неудачите по време на самия риболов. Опитай да ги запомниш, а след риболова ги анализирай на спокойствие. Когато видиш първото кълване, опитай следващото клатене с кивока да повтори амплитудата на колебанията.

– Първонално не лови на дъблоки места, независимо, че там ще вадят по-едри и по-гъсти риби. В момента това не са твоите риби и там не е твоето място. За начало подбепи участък с дълбочина 1.5-2м, недалече от мястото, където е тълпата. Там също има риба. И макар и по-дребна, именно на нея отработвай движенията с кивока.

– Не зациклай в еднообразна игра с кивока, понеже рибата я обича до определено време. Да допуснем, че си хванал риба в дупката, но след това кълване няма. Това не значи, че там вече няма риба. Измени малко амплитудата или честотата на колебания и рибата ще атакува. На всеки 8-10 минути след спирането на кълването сменяй дупката, но по-късно задължително се връщай.

– Кивокът трябва да е със средна твърдост, с дължина около 20 см, по възможност от метална пластинка.

– „Чертикът“ – не много голям. Тялото му трябва да е с дължина 5-7мм, дебелина 2.5-3мм, а куките изключително качествени и остри.

– Влакното подбирай от известни фирми производители, по-добре специализирано за зимен риболов, с диаметър не по-дебер от 0.12мм.

– На риболова се опитай да намериш „сродна душа“ между тези, които ловят. Помоли за разрешение да понаблюдяваш процеса на риболов. Истинският майстор винаги ще сподели своя опит.

– Не се надявай на мълниеносен успех. Ще ти трябват поне 5-6 риболовни излета за да схванеш за какво иде реч. Едва тогава ще започнеш сам да коригираш играта на своята “балалайка”(тип руска зимна въдица). Ако “работиш” упорито до края на сезона ше усвоиш риболова с “чертик” не по-зле от риболова на мормишка със стръв.

– Значително по-късно ще започнеш да хващаш и по-едри риби, понеже те кълват значително по-внимателно, а ти вече ще успяваш да виждаш тези едва забележими потрепвания на кивока и да засичаш навреме. След няколко зими(не по-рано) ти ще си тръгваш с дълбока благодарност от всеки водоем, понеже ще си наловил предостатъчно риба.

– Не правете леда на решето от самото начало. По-добре пробийте първо 2-3 дупки и потърсете рибата, ако няма кълване, се преместете на друго място. Ако има риба тогава пробийте още 5-6 дупки и започвайте последователното им облавяне.

– Риболовът на “чертик” е удачен дори, когато на практика почти няма кълване. А при нормално кълване се хваща значително повече риба, от колкото на мормишка със стръв. Целият секрет се състои в промяната на играта. Дай-добрият начин да се осъшестви тази промяна е при промяна дължината на кивока.

– Кивокът за риболов на “чертик” трябва да е метален и конически, както по ширина, така и по дебелина. Постарайте се да обезпечите добра игра на “чертика”, като променяте дължината му според обстоятелствата. Практиката показва, че промяната на дължината на кивока дава много добри резултати в дупки, където кълването е спряло напълно. Ефектът е поразителен – от “празната” дупка се вадят още 2-3 риби, значително по-едри от останалите. След “почивка” от 30-40 мин на дупка задължително се връщайте на регулярни проверки и отново неминуемо ще имате успех.

– Подходящото влакно за по-голямата част от българските водоеми е 0.10мм, но задължително качествено. По-добре платете малко повече пари за скъпо влакно, от колкото по-късно да се проклинате при късане. Аз това вече съм го преживял и го зная отлично. За да няма късания винаги оставям малката макаричка на зимната въдица леко отхлабена, като по този начин се получава своеобразен аванс. Самото засичане винаги трябва да е късо с китката. „Чертиците“ са интересна тема. Ако не си ги правите сами ви очакват доста неприятности. Широкоизвестният волфрам беше добър преди 15 години, когято в държавните предприятия имаше оборудване за пробиване на дупки в твърди сплави. Сега повечето волфрамови изделия са самоделни и некачествени. Резултатите от това са – дисбаланс на „чертика“. Същото се отнася и за оловните „чертики“, които същите хитреци произвеждат от оловен припой.

– Как да оборудваме куките зависи от вкуса на риболовеца или по-скоро от вкуса на рибата. По време на различни излети съм използвал всевъзможни комбинации от гола кука, през едно мънисто. На последния излет имах отличен успех с два чертика, горният от които оловен и по-лек. Ловеше се основно бабушка, която кълвеше предимно на горния чертик. Цветът на „чертика“ по принцип е черен или тъмно-сив. Куките трябва да са или голи или оборудвани с шлаухчета и мъниста в различни цветове. Единствената допустима стръв, особено при риболов на костур е парченце цветна гумена лента с дължина до 1.5см.

– Ледобурът трябва да е лек и надежден, да пробива без излишен шум. Аз избяхвам да почиствам дупките с черпак. Обикновено пробивам дупчица в кишата, за да не попада светлина към дъното, която плаши рибата.

За риболова с „чертик“ е писано много. Четете, анализирайте, опитвайте, но не забравяйте основното. Риболовът е творчески процес. Който наблюдава, анализира и експериментира ще хваща.