Риболов на бабушка през зимата

Когато температурата на водоемите за шарани се понижи и шараните легнат на дъното, това означава да забравите за тях, докато не се раздвижат напролет

Но това не означава, че трябва да забравите възможността за добър улов. Напротив, това е възможност за улов на едни техни събратя – скромните червеноперки. Те предлагат една хубава емоция в студените зимни месеци преди повишаването на температурите и активизирането на шарана.

Червеноперките присъстват почти във всички водоеми в страната и са едни от най-разпространените плевелни риби у нас. И червеноперката като човека е всеядна, храни се както с растителна, така и с животинска храна. Освен това тя лесно се приспособява към храната в зависимост от условията на средата. И като капак те се размножават успешно дори и при неблагоприятни за други риби условия.

Ще ви представя един риболов в английския развъдник за шарани Sherry Lake. Лятно време в средните слоеве на водата вие можете да видите да плуват гигантски червеноперки. Micк Vincent е брат на националния състезател Dave Vincent. Той ще ни обясни как в студените зимни месеци можем да напълним живарника с червеноперки, като използваме една-единствена стръв – КАСТЕРИ. Достатъчно е само те да бъдат подадени на подходящата дълбочина.

Водоемът

Sherry Lake е богато на риба, завирено отточно езеро с достатъчно високо ниво на водата целогодишно. В него преобладава основно шаран, но има и много добри количества червеноперки, които са щастливи да споделят храната, подавана на шараните. Най-голямото преимущество на този водоем за риболовците е, че при най-ниско ниво на водата дълбочината се задържа до 2.2 м. Тази дълбочина позволява да се привлече пасаж червеноперки, като се храни с кастери. По правило рибите, които обитават комерсиалните водоеми, са по-активни и смели при приемане на храна. Изборът на място на такива водоеми не е от решаващо значение.

Стръв

Кастерите са единствената стръв, която Mick използва тук. Причината е много проста – те подбират по-едрите риби. Купете възможно най-добрите кастери. Както знаете, те се предлагат вакумирани в стадий, преди да олекнат и да станат плаващи. За да сте сигурни обаче, че те ще потъват, вкъщи ги залейте с вода, като отстраните онези, които изплуват на повърхността. След това ги съхранете в найлонов плик без достъп на въздух в хладилника. Това е вашата перфектна подготовка. Успешно можете да ловите и на бял червей, но той ще привлича предимно по-дребни риби. Какавидата се закачва на куката от единия край, като острието й се подава лекичко от другата страна. За стръв се ползват плаващи какавиди. За целта се взима една шепа от потъващите и се оставят за известно време на въздух, така те се превръщат от потъващи в плуващи.

По този начин какавидите потъват естествено плавно към дъното и не предизвикват съмнение у рибите. За един 4-5-часов риболов са достатъчни около 1 л кастери.

Подхранка

Освен кастерите Mick използва и малко тежка подхранка. Той използва 0.5 кг Sensas Roach. Риболовът започва само с няколко топки подхранка, колкото да се възбуди апетитът на рибите. Топките се поднасят с купинг за подхранка. Идеята е по този начин да се “подгрее” мястото, да се провокира интереса на рибите и да ги накара да се движат по-бързо.

След това интензивно хранене Mick няма кълване около 20 минути и той опитва отново да храни с кастери, като стреля по няколко бройки на всяка 1-2 мин. Това обикновено има ефект, тъй като по-едрите риби се качват на повърхността. Това става така, понеже големите риби са по-агресивни в надпреварата за падащата храна и изтласкват по-дребните. Когато стои дълго време на повърхността обаче, рибата става неспокойна. След известно време тя започва само да побутва стръвта, без да атакува. Една топка подхранка ще я накара да се върне отново към дъното. Опитвайте, макар и да грешите – това е ключът към успеха. Опитвайте да храните малко повече или по-рядко, по-често или по-малко, докато откриете верния стил. В случая честотата на взиманията, бързината и по-голямото удобство карат Mick да мине на дистанция 7-8 м.

Принадлежности

Mick използва кука № 18 Preston Inovation PR24. Това е неговата любима кука за риболов на кастер. Тя е от типа Wide gape, което позволява да се изравнят броят на кълването с броя на хванатите риби. Той ползва 11 м щека Browning 910, но когато рибата е уверена и активна, може да се използва директен телескоп 4-5 м. Влакното, което Mick ползва, е 0.08 мм Browning Cenitan – цял такъм без повод. Това му дава възможност да се пребори и с някой по-едър единичен кефал.

Линии

За да има възможност да лови на дъното и на повърхността, Mick построява три линии.

1. С тази линия той започва риболова отначало. Стръвта при нея докосва дъното. Плувката е 0.75 г и с удължено тяло. Утежнението е групирано – на едно място 5 съчми № 6, а останалите 6 съчми № 10 са разположени равномерно под основното утежнение. Последната съчма е на 10 см от куката. С тази линия Mick знае, че ще хване няколко червеноперки в началото, но след това те ще се вдигнат към повърхността и той ще трябва да смени линията.
2. Линия за риболов в средните слоеве.
Отново ползва плувка със същата форма, но 0.3 г. Утежнението също е променено, то се състои от 4 съчми № 8 равномерно пръснати между плувката и куката. Една съчма № 10 играе ролята на дропер на 10 см от куката. С тази линия Mick лови в средния слой на водата.
3. Ако кълването е над средните слоеве на водата, Mick използва плувка 0.1 г с метална антена и кил. Тази линия е много деликатна и е утежнена с 5 съчми № 11, пръснати по протежението от плувката до куката.

Винаги трябва да имате поне по два резервни такъма от всяка линия, които да можете да смените при необходимост.
Какво се случи на водата?

Четиричасовият излет започна с епизодично кълване на малки червеноперки с линия 1, след което Mick решава да храни бавно и по малко, като опитва с линия 2. Резултатът е много добър – по-големи риби, които се движат на повърхността.

Екземплярите са около 300 грама. След известно време рибите се качват на повърхността и той дохранва с тежка храна, за да ги свали отново на дъното, като се връща на линия 1. Резултатът е моментална червеноперка около 500 г. Кълването продължава на равни интервали, но с течение на времето се увеличава броят на празните засичания.
През целия риболов се редуват периоди на спиране на кълването, но чрез промяна на дълбочината, начина на хранене и линията Mick непрекъснато възстановява своята връзка с рибите.

Леката линия 3 не се оказва много продуктивна, тъй като явно рибите не се чувстват сигурни на повърхността на водата. Кълването значително се подобрява, когато повърхността на езерото се набраздява от леки вълнички, но серия от силни пориви на вятъра от запад бележат края на риболова.

Mick не дочаква някой кефал да се закачи на въдицата му, но кой не би бил доволен от 8 кг червеноперки по средата на зимата в живарника си?