Кога какво утежнение да ползваме

В Declic дълго време планирахме този тест

Причината? Знаехме, че най-добрият риболовец, който може да го направи, е самият Жан Деске (Jean Desque). Когато преди няколко месеца за пръв път споменах идеята на Жан, той я хареса и съвсем спонтанно започна да разказва за всички неща, които зависят от това как слагаш съчмите, дължината на линията от върха на щеката, как смесваш дънната захранка, как да местиш плувката. По неговата реакция веднага ми стана ясно, че това, ще бъде една доста дълга тема.

Е, добре, защо се забавихме толкова време? Трябваше да си определим дата, на която и двамата с Жан да сме свободни, за да може да работим целия ден по този сюжет. Както можете да си представите, това не е толкова просто! Жан е крайно зает, докато аз не съм чак толкова. И когато най-накрая намерихме дата, в един студен и ветровит ден се оказахме на едно от езерата на Sensas, точно до фабриката им във Fontenay-sur-Eure (Фонтене-сюр-Юр). Езерото е превърнато в шаранодром, но преди това е било стара баластиера, която Sensas са заредили с над седем тона шаран. Водоемът е почистен и навсякъде наоколо са поставени платформи за риболов. Но нека думата шаранодром да не ви отблъсква защото, за щастие, в баластиерата има, а и ще продължава да има, бабушки, скимъри (дребна платика) и доста големи платики. Имено те ще бъдат нашата цел днес, защото при този студ и вятър едва ли шаранът ще е много активен. При тази сила на вятъра Жан избра едно закътано място откъм страната на фабриката. Беше приготвил два монтажа с идентични плувки – единият беше утежнен със стилове, а другият със зелени кръгли съчми. Плувката, която той използва и на двата монтажа, беше 0.6 гр Katia, със среден метален кил и двойна антенка (това означава, че плувката е с по-дебела антенка, която се плъзга над по-тънката). Днес Жан ще ползва тънката антенка на всяка една от плувките.

Линиите и на двата монтажа са 0,12 мм, с 0,09 поводи, с вързани куки Black Senzas , размер 20. Това ще даде възможност на Жан през деня лесно да превключва от розов червей на личинки. Идентичните монтажи бяха закачени на неговите Power Match (Sensas, естествено!) с ластик 0,7 мм. Сега всичко беше идентично, за да отговаря на условията на теста – всико да е едно и също, с единствената разлика, че едното утежнение е със стилове, а другото – със съчми.

Майсторът на полезни съвети Жан

Когато монтирате плувката си, използвайте силиконови шлаухчета и оставяйте последния винаги по-дълъг, така че да се подава малко извън кила. По този начин със сигурност няма да имате заплитания на плувката в линията при подаване с щека.

СТИЛОВЕ
Оригиналните стилове са патентовани от М.Жан Мишел през 1960. Патентът е минал през ръцете на няколко производителя преди да бъде купен от М.Боне – по онова време президент на Sensas – през 1998 г. и до ден днешен си е Sensas и така се дистрибутира по целия риболовен свят. Принципът им е прост. Първо, формоват се прави оловни пръти. Много по-лесно е да се направи разреза по дължината на пръчката, отколкото да се цепят самите кръгли топчета. След това оловната пръчка се реже на секции, които лесно могат да се защипват на линията. Именно това дава на стиловете тяхната специфична цилиндрична форма.

Стиловете са с еднаква форма и качество, но това не е единственото предимство на тези фини оловни пръчки. Стиловете са доста по-леки отколкото съчмите със същия размер. По-малката плътност на стиловете им придава по-малко съпротивление при падане във водата, а така се забавя падането на стръвта, което прави презентацията й по-естествена.
Sensas не само се възползваха, но и доразвиха принципа на стиловете като разработиха правоъгълен модел. Всеки шот (съчма) е по-къс и съответно малко по-дебел от оригиналния им еквивалент. Отворите са много по-ясни и са направени чрез изрязване на едно V в оловото. Това прави поставянето и махането им от линията много по-лесно, особено когато са с малки размери. Ето защо толкова много от топ-риболовците използват квадратните стилове за фина настройка – фината съчма се поставя над останалите наредени или над оливетката на монтажа – само колкото да се потопи антенката. Ето защо е много по-лесно по време на мач да се използват квадратни стилове, отколкото фини съчми.

Друго важно решение на Жан при производството и маркетинга на стиловете, бе да ги номерира по същата система, както традиционните съчми. Квадратните стилове са от размер 2, надолу до най-малкия и фин 14, който е по-малък от оловната съчма.Точността в производството на стилове е такава, Че Жан пусна и полу-размер между 10 и 11, т.е. имате и 10,5. В по-новите кутии на Sensas вече можете да намерите и размер 11,5.

Със стандартните стилове се работи по различен и по-логичен начин на утежняване. Изглежда ни по-правилно по-големият номер да отговаря на по-голяма съчма. Но странната логика май засяга и тежестите при риболова. Например, защо най-малката съчма започва с номер 7, а не с номер 1?

Утежняването с класически стилове става все по-малко познато. Все още можете да намерите плувки, които са маркирани с 4×16, 4 x 18 и т.н.и това се отнася за плувки, които се утежняват със стилове. Днес мярката (нормата) за повечето щекови плувки изглежда е в грамове. За да можете да намерите грамовия еквивалент на стиловете, да речем за плувка 4 х10, умножете грамажа им 0,035 по 4 и ще получите 0,14 гр.
Друго странно нещо на системата за измерване на теглото е, че плувката 4х20 не е равна на 1 гр. еквивалент. Ама как , по дяволите, получиха 1 грам от 4 х 0,302?
Вие как сте по математика?

СЪЧМИ
Някои от нас знаят, че сцепените съчми са направени от оригиналните ловни дробинки, които са били цепени, за да могат да се закачат на риболовната линия.Размерите, които сме приели за даденост =ААА, ВВ и т н. са от онези за стрелба. Оригиналните дробинки са слагани в патрони за стрелба с ловни карабини. Размерът на съчмата зависел от размера на мишената на дивеча , който ще се отстрелва. Например, ловните (дробинковите) патрони номер 2 са за стрелба по гъски, а номер 8 е по-подходящ за диви гълъби.Най-малките, с номер 12, са наречени съчми за плъхове и името ясно говори за коя четиринога и космата сган са! За по-големите съчми се използват букви, а не номера. SSG, или лебедовите съчми, са били предназначени за стрелба по … лебеди! Има много перверзии по системата. Например, колкото е по-голям номерът, толкова е по-малък размерът на съчмата. Производството на оловни съчми има много интересна история. Първоначално ги изливали във форми, което било ужасно времеемък процес. Лятата съчма никога не може да бъде идеално кръгла и често е маркирана от съда за леене. Използването на съчми е било много опасно за войниците, защото стрелците често са губили ръка, когато лошо излята съчма заседне в цевта на мускета.

И така, направата на съчми е преживяла драматична промяна през 1783 г., когато един англичанин, Уилям Уатс (William Watts) започва да прави в Бристол първите перфектно кръгли съчми. Колкото и да е странно, методът му се базира на дъждовните капки.

Противно на това, което може би си мислите, дъждовните капки не падат от небето подобно на сълзите, всъщност те падат като идеално кръгли топки или сфери вода. Като наблюдавал това, Уатс се замислил. Какво ще стане, ако капете олово от достатъчна височина? Дали оловото ще оформи идеално кръгла топка? Естествено, отговорът бил да. Повърхностното напрежение на оловото е по-високо от това на водата и то оформя още по-перфектни сфери. Уатс бил развълнуван от своето откритие и решил да надстрои триетажната си къща в Бристол с триетажна кула. Отвътре новата кула била куха. На върха й имало различни сита, а на пода – голям казан със студена вода. Или, иначе казано, капките щели да падат цели шест етажа. Уатс започнал да сипва разтопено олово през различните сита, капките падали в студената вода, докато стигнат до дъното, се охлаждали и ставали на съчми с идеално кръгла форма. Неговото изобретение работело идеално и било разпространено по цяла Европа и Америка. Всъщност, оригиналната кула на Уатс произвеждала оловни съчми до 1968 г.!

Принципът на капещите съчми се е запазил и до днес, макар и капките да не падат от такива големи височини. Била е извършена доста работа по охлаждането и овалването на полуразтопените съчми като за среда се използвал дизел, а не вода, специално при Австралийските майстори на съчми. Доста подобрения има и по покритието на съчмата. Днес те се разбъркват в широки барабани, където се омекотяват краищата им и им се придава еднаква големина преди разрязване. Финалният процес, свързан с цепването на съчмите, е голямо техническо предизвикателство, особено при малките размери.
След като ги сцепят, някои производители боядисват съчмите, което си има редица предимства. Първото е, че се премахва риска от окисляване, което иначе оцветява незащитената съчма в сивкаво млечно бяло. Покритието защитава и линиите на монтажите, когато съчмите се плъзгат нагоре-надолу. Жан използва съчми със зелено прахово покритие във всички размери.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Кръглите съчми стават за много по-широка употреба, отколкото стиловете. Кръглите съчми се предлагат в много по-богата гама от размери и могат да се използват за утежняване на всякакви монтажи – от тежките реки до леките канални. Стиловете са ограничени и като гама размери, и, ако трябва да сме честни, и като приложението им в бавно подвижни води, канали и езера. Жан използва стилове като дропери на някои от по-тежките монтажи. Обикновено ги слага точно под наредените съчми или под оливетката, особено когато е на лов за скимери. Използва ги и за комбинираните монтажи на места като Източния канал (Canal de l’Est), където трябва стръвта да се спуска бавно. Тук рибата харесва бавното падане, за да може да има по-голямо доверие към стръвта. Тези смесени монтажи не са част от нашия тест, но ги споменаваме като още едно приложение на стиловете.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Стиловете са с по-постоянно качество, отколкото съчмите. Това се дължи на две неща. Първо, производственият процес позволява по-голяма прецизност при рязането на отвора на всеки стил. Отворът винаги е центриран и винаги е изрязан по едни и същи начин – нещо, което не може да бъде постигнато при нито една марка съчми. Иначе казано, когато работите със стилове, няма нужда да гледате през лупа, както прави Алън Скоторн (Alan Scotthorne), за да проверите точността на разреза. Втората причина стиловете да са с гарантирано добро качество, е в това, че те са лети и правени специално за риболов. Ето защо има и по-голям контрол и се полага по-голяма грижа за качеството на използваното олово. Производителите на съчми ги правят както за риболов, така и за други приложения и затова може да има вариации в качеството и оловните смеси, които се използват за една или друга партида. Това не важи чак в такава голяма степен за производители като Lemer, чийто основен пазар е риболовният. Всички компании за риболовни принадлежности, се снабдяват с оловни тежести от различни производители и за тях също е трудно да поддържат едно и също качество, което в крайна сметка засяга нас, риболовците! Колко пъти ви се е случвало да купите маркова кутийка съчми от специализирания магазин, а после, когато отново купите кутийка от същата марка, да установите, че не стават за нищо! Това не са празни твърдения, защото всички фирми за риболовни принадлежности водят голяма борба с непостоянното качество на произвежданите съчми.

Построяване на линията – слагане на съчми и стилове
Жан отдели време, за да ни покаже как е направил двата монтажа за теста. Той използва два вида пинсети за захващане на съчмите – едните са класически за стилове, а другите, по-широките – за съчми. Ето как Жан захваща съчми и стилове на линията.

Стилове
Има два начина за слагане на стилове върху линията
1)Хванете стила с клещите за стилове, с отвора навън. Като държите здраво стила с клещите, прокарайте линията през разреза и стиснете леко.
2) Поставете стила върху пръста си, прокарайте влакното през отвора (слота). Като опъне леко влакното, за да задържи стила на едно място, Жан леко го притиска с клещите.
Жан смята втория начин за по-лесен и системно го използва, но познава рибари, които предпочитат първия метод.
Съчми
Жан използва доста твърди съчми за монтажите си. Ако се поставят правилно, твърдите съчми могат да се движат без опасност да повредят линията, а и запазват по-добре формата си от меките. Ето указанията на Жан за това как да закачим съчмите върху линията:
• Слагате съчмата на върха на пръста и закрепвате на едно място като държите линията леко опъната
• Като използвате клещите, стиснете здраво съчмата върху линията
• След като вече сте я защипали на линията, завъртете съчмата на 90 градуса и стиснете отново
• Съчмата вече ще се движи свободно по линията без да я поврежда
Причината Жан да завърта съчмата и отново да стиска с клещите, е за да може да разтвори вътрешния шлиц и да позволи на съчмата да се движи свободно по линията.

Майсторът на полезни съвети Жан
Използвайте винаги повече влакно от това, което ви трябва за крайния вариант на монтажа.
Закачете всички съчми, които ви трябват на долната част на линията. Вече когато са закачени както трябва, ги преместете нагоре до мястото, на което искате да бъдат на линията и изрежете онази част от влакното, което сте притискали с клещите, защото то е леко повредено.

ОТЕЖНЯВАНЕ НА ДВАТА МОНТАЖА
Тук вече почва да се проявява разликата между стиловете и съчмите. Всеки монтаж е предназначен да върши различна работа и затова, когато слагате отежненията, трябва да сте наясно с целта, която искате да постигнете.

ФИЛОСОФИЯ НА СТИЛОВЕТЕ
Стилът е по-удължен и гладък от съчмата и пада по-бавно във водата. Затова стиловете се използват, когато искаме падането на стръвта да става по по-естествен начин. Това е перфектно за случай, когато рибата е над дъното и поема стръвта на пропадане. И в двата случая, колкото е по-естествено падането, толкова повече ще кълве.

ФИЛОСОФИЯТА НА СЪЧМИТЕ
Съчмите са с по-компактно тегло и по-малко съпротивление от стиловете и затова падат по-бързо във водата. Съчмите са перфектни,когато искате бързо да клъвне на дъно или малко над дъното. Не забравяйте, Жан използва квадратни стилове на Sensas. Номерацията им е СЪЩАТА като на класическите оловни съчми като колкото по-малка е съчмата, толкова ПО-ГОЛЯМ е номерът.
Някои важни характеристики, които трябва да си отбележите за този монтаж, са увеличаването на разстоянието между стиловете по посока към кукичката.
Първият стил под подредените съчми се поставя, за да се избегне увиването на линията около наредените съчми при падането. След това разстоянието се увеличава с всеки стил,а за да може да се осигури възможно най-естествено падане на монтажа.
При монтажа на Жан съчмите са наредени доста гъсто. Съчмите са големи и не са разпределени. Той е сложил и две No 10 при останалите наредени, които може да вдигне нагоре и да използва повече дропери при нужда. Разстоянието между съчмите се увеличава по посока към кукичката, но е по-малко забележимо, отколкото при монтажа със стиловете. Не е лошо да се запомни, че Жан ще остави няколко сантиметра от този монтаж да легнат на дъното. Ако се появят скимери, ще остави целия повод на дъното! В този случай наредените съчми ще са по-близко до дъното, отколкото в случая на илюстрацията.

ИЗМЕРВАНЕ НА ДЪЛБОЧИНАТА
За да измери дълбочината, Жан използва плосък отвес с пенообразна основа. Макар и нивото на водата след миналогодишната лятна суша да е ниско, той измери 2 м дълбочина на сравнително равно и чисто дъно. След като отбеляза дълбочината на линията със съчмите, той нагласи тази със стиловете за същата дълбочина. След това линията със съчмите бе нагласена за на дъно с по-голяма дължина, а стиловете за на “мъртво дъно”

СЪВЕТИТЕ НА ЖАН
Предпочитам да отбелязвам дълбочината в основата на антенката, там, където се съединява с тялото. Меря дълбочината, когато антенката се покаже над водата – това ми е точката за сравнение върху плувката. След това ще използвам приготвения комплект, за да маркирам и останалите, дълбочината си е дълбочина! Мога да използвам и плувки с различни антенки и стебла, но тази точка си остава постоянна при всеки от монтажите.