Италианците за риболова с болонезе

Основната трудност при риболова с болонезе не се състои в замятането или прецизното подхранване, а в контрола на линията

Това зависи особено от силата на вятъра и течението. Както всичко се научава и както това е предпочитаната техника от много риболовци, ние ще ви представим няколко съвета от един професионалист в риболова с болонезе – Даниел Дижоу.
Болонезето е една превъзходна техника, но за съжаление все още няма много привърженици.

Когато не се състезава, Дижоу наблюдава своите опоненти и е забелязал, че малко хора използват тази техника както при свободен риболов, така и по време на състезания. Повечето риболовци предпочитат да ловят на мач, а не на болонезе.
Във Франция повечето риболовци, особено спортистите, предпочитат да ловят на щека. Но болонезето, макар и да не се използва често, остава в сърцата на някои риболовци и понякога е най-правилното решение, когато риболовът върви лошо в даден сектор. И очевидно, използвана по този начин, болонезето рядко е ефикасно.

Мястото, на което се хвърля, не е подхранвано от самото начало и това е основната причина да няма добри резултати, т. е. да се ловят епизодични риби. Рибите нямат нито една причина да поемат стръвта, когато се лови навътре, без да е подхранено мястото.

Основната причина, която обяснява слабия интерес към тази техника, е в трудността да се контролира добре линията, още повече когато духа вятър или течението е доста силно. Ако се знаят няколко основни правила, които не са толкова сложни, ще се убедите, че това е техника, която е много ефикасна и приятна за практикуване.

Избор на пръчка

Преди да практикуваме дадена техника, трябва да имаме добри “сечива” (пръчки). На пазара се намират болонезета с дължина 5, 6, 7, 8 и нагоре метра, които са пригодени за определени условия. Лично аз притежавам 5 пръчки, но аз съм истински фен на болонезето.

Две на 6 м, 2 на 7 м и 1 на 8 м. Първите са много леки и с отличен строй и са подходящи за дълбочини не повече от 4 м. С едно леко завъртане на дланта плувката се изпраща на повече от 20 м. За по-големите разстояния хвърлянето е през рамо. При всички случаи, за да се избегне оплитане на линията, трябва задължително да спираме влакното с пръст, преди да докосне водата (като при английския риболов). Добре е да си дадете сметка, че изборът на дължината на въдица не се определя единствено от условията за риболов, а и от анатомичните особености на всеки риболовец. Един нисък рибар няма да работи удачно с въдица 8 м.

За риболова с болонезе лично аз предпочитам капсулованите макари. Те позволяват да се контролира много лесно водене на кордата само с една ръка. С едно мърдане на пръста върху макарата и влакното е свободно, четвърт завъртане и скобата се затваря. Тези макари са много полезни и са доказали своите предимства при бързи и дълги изтичания, където е необходимо постоянно отваряне и затваряне на скобата. Тези макари са малко по-бавни от традиционните, но по този начин още по-малко се рискува да се скъса влакното. Размерът на влакното, с което се навива шпулата, също трябва да се обмисли много добре. Влакното не трябва да потъва или да потъва съвсем леко. Избягвайте да ползвате влакната за английски риболов и помолете продавача в магазина да ви препоръча специализирано влакно за риболов на болонезе. Добри такива влакна се произвеждат от Milo, Maver, Sensas и Water Queen. Но за мен най-важният параметър на влакното е нейният диаметър. Колкото едно влакно е по-фино, толкова е по-добър контролът на линията. Така тя по-малко се влияе от силата на вятъра и течението. Между една бобина с 0.12 мм и 0.14 мм при еднакво хвърляне с еднаква линия разстоянието на замятане варира минимум между 5 и 7 м. Като недостатък на по-тънкото влакно е, че по-лесно се къса. По-здравите корди 0.16-0.18 са по-сигурни, но воденето на линията при тях е “посредствено”. Така се изправяме пред една дилема и решаването й зависи от нашето умение да водим линията.

Съществува и друго решение на този въпрос. То се състои в реализиране на един начин на монтаж, употребяван при английския риболов. Пълним барабана с влакно 0.12 мм, което свързваме чрез възел с едно парче 0.16 мм. По-дебелото влакно трябва да бъде поне три дължини на пръчката, като на него се построява утежнението и плувката. Тънкостта на влакното – 0.12 мм, осигурява добрия контрол върху линията, а парчето 0.16 мм осигурява нейната надеждност при замятане и при последните метри на борбата с рибата преди вадене.

Аз лично използвам много често това решение, особено когато ловя на дистанция над 25 м. Един от недостатъците пролетно време е, че по повърхността на водата плуват мъхчета и водорасли и при тази техника на възелчето се закачват разни боклуци, които пречат на работата при навиване на влакното. В нормални ситуации обаче това е една добра техника.

Ъгъл на водене

Аз използвам по-дългите въдици, когато ловя на по-голяма дистанция или в по-дълбоки зони. Една голяма дължина на пръчката улеснява воденето на линията, когато искаме да задържаме или променяме начина на движение на плувката. Когато водим линията по течаща вода, върхът на пръчката трябва да гледа към небето, който може да се нарече “ъгъл на водене”. Когато ъгълът е по-отворен (пръчката е по-вдигната) плувката едва докосва водата, тя се отклонява естествено и не се поддава на влиянието на течението. Тя е минимално потопена.

Обратно, когато ъгълът на водене е по-малък (пръчката е близо до повърхността на водата), плувката се успокоява на повърхността на една голяма дължина. Това е голям проблем, понеже течението на реката не е с еднаква сила по брега и на широкото. Плувката се ускорява или забавя, следвайки очертанието на реката или вида на течението. Движенията на линията се отразяват точно по плувката, но което е още по-лошо, и на движението на стръвта, на вибрациите и очертанията, които не са естествени за рибите.

Много е важно да бъде разбран ъгълът на водене и да се научим кога и как да го прилагаме, за да имаме успехи в риболова с болонезе.

За да водим правилно линията, трябва да разберем функцията на различните параметри: клони, камъни, комбалтии…, течението, вятърът…

Особено важно е наличието на вятър и по-скоро на неговата посока, която може да бъде катастрофа за вашия риболов. Когато духа по течението, трябва да адаптираме един отворен ъгъл на водене, който да издуе влакното като воал. А когато духа срещу течението, плувката забавя леко своя курс в зависимост от силата на вятъра. Това се постига със сваляне на пръчката по-близо до водата.

Подхранване

Преди да стигнем до воденето на линията, трябва вече да сме решили въпроса с подхранването. Важно е да се реши дали ще направите концентрирано подхранване на едно място, или ще направите множество “купи”, пръснати по течението на реката и ще облавяте цялата подхранена пътека.

В зависимост от вашето решение рибите ще се разпределят по различен начин по протежение на течението.
Когато ловим с концентрирано на едно място подхранване, болшинството от рибите ще се намират в непосредствена близост до това място или в радиус до 5 м по течението. На река Сена например аз подхранвам на 4-5 м по течението надолу от моята позиция на брега. Това е много важно, тъй като храненето и ловенето по течението дава възможност за перфектен контрол върху линията.

Ето как се процедира в такива ситуации.

Замятам линията пред мен и чакам линията да потъне. След няколко замятания вие ще установите точно къде потъва вашата линия. Ако сте подхранили по течението както трябва, линията трябва да потъне малко преди началото на вашето хранително петно и да премине през него, влачейки стръвта по или над дъното. Междувременно се контролира воденето на плувка с движения на пръчката в зависимост от силата на течението и желанието ни да забавим движението на плувката или да го засилим. Нормално е да подаваме по някоя топка подхранка периодично, за да дразним рибата, като обаче се съобразяваме със силата на течението и мястото, където ще паднат топките. След като линията мине 5-6 м след хранителното петно, презамятаме отново.

Когато подхраним на няколко места, ловим по една хранителна пътека с дължина често пъти повече от 15 метра по течението надолу. При изтичане на голямо разстояние, ако дължината на линията е стационарна, плувката неминуемо ще се приближи до брега. За да следвате точно хранителната пътека, се налага периодично да отваряте и затваряте скобата на вашата макара, за да може стръвта ви да преминава по хранителната пътека, без да се отклонява от нея. Трябва да се има предвид обаче силата на течението и вятъра, тъй като те нарушават естественото движение на плувката. За да не се получава корем от влакното по течението, е необходимо с едно движение на китката да се презаметне влакното и да се изпъне линията отново. Това обаче трябва да се направи така, че да не се приближи плувката към брега и да излезе от хранителната пътека.

Ловете прави

В зависимост от мястото, на което ловим, се извършват повече или по-малко движения, за да контролираме линията. Ако използваме голяма плувка, за да ловим хубавите риби навътре, трябва да се постараем да задържаме плувката върху хранителното петно, като линията е постоянно опъната. С опъната линия няма да се налага да презамятате, за да обирате корема на влакното. Ако обаче използвате една лека плувка, силата на течението неминуемо ще образува корем, което ще налага да го коригирате постоянно. Това изглежда лесно на хартия, но е една от най-деликатните точки при риболова на болонезе и никак не е лесна за изпълнение. За да имате перфектен контрол над линията, независимо от големината на плувката, трябва да ловите прав. Това е доказано нееднократно от практиката на риболов с болонезе. Тази позиция е несъмнено по-малко удобна в сравнение с офертата от меката възглавница на стола, но това е перфектната позиция. Движенията на стръвта, когато сте прави, са най-точни, тъй като имате по-добър поглед върху целостта на течението. Да ловиш прав, предлага едно важно преимущество, а това е възможността да използвам престилка за стръв. Тя е с един джоб на корема, в който може да се постави изчистен червей и една прашка. Така се избягва навеждането всеки път, когато трябва да се подхранва.