Риболов на стик – магическата пръчка

Стиковете („пръчки“ на английски) представляват тънки и дълги плувки за прецизен речен риболов. Тяхното поведение е различно в зависимост от това дали са изработени от дърво , от пластмаса, или към тях е прикрепен метален кил.
Цялото изкуство на този риболов се свежда до сръчността на рибаря да адаптира поведението на такъма към настроението на рибата. Тъй като последното е доста променливо, се изисква постоянна концентрация и наблюдение. Това е идеалната плувка за течаща вода, която може да бъде водена с желаната скорост, като през цялото време отчита и най-слабото кълване. На английски език стик означава пръчка, по аналогия с издължената му форма, .Днес съществуват много модели стикове, приспособени за различни условия риболов.. Независимо от вида си, всеки стик е създаден от една горна лека част от балса или пластмаса и от долна тежка част от метал, пластмаса.Той се задържа върху линията чрез три силиконови пръстена с различен диаметър, разположени на равно разстояние един от друг. Горният пръстен трябва да бъде поставен възможно най-високо, така че линията добре да се откроява от повърхността. Това дава възможност тя по-добре да се контролира и плувката да не потъва всеки път, когато искате да забавите отклонението й. Долният пръстен трябва да бъде по-дълъг от останалите два, за да покрие едновременно основата на стика и част от линията. Така плувката е идеално приравнена в една линия с кордата на макарата, което допринася за доброто поднасяне на стръвта и за предаването на кълването.

Условия за използуване

Въпреки че стикът може да бъде използуван почти при всеки вид река, употребата му е затруднена при определени условия.

Дълбока река:
Щом дълбочината надхвърля 3.50 м, стикът трябва да бъде заменен с подвижни плувки, освен ако не се използува въдица с дължина над 3.90 м. Ето защо през последните години в Англия се разви пазар на английски въдици с дължина от 4 до 5 м. Болонезите са непригодени за този тип лека плувка. Малкото на брой водачи затрудняват контрола на линията при дъжд или вятър.

Много плитка река:
При дълбочина под 60 см аз винаги обичам да използувам wagler вместо стик. Последният предизвиква много по-добро отчитане при убождане на рибата.
Река с водовъртежи: Едно от основните предимства на стика се обуславя от деликатното равновесие между горната носеща част и плътната долна част. При наличието на водовъртежи това равновесие се нарушава и стикът бързо е повлечен под водата. В този случай е по-уместно да се използува голяма плувка, направена изцяло от балса.

Риболов на голяма дистанция:
Няколко са причините, поради които стикът не е адаптиран към риболов на голяма дистанция. Първата и най-очевидната е, че той не носи достатъчно олово. Затова по принцип не може да бъде хвърлен на повече от 20 м, дори при най-големите модели. Освен това колкото по-надалеч ловите, толкова по-трудно контролирате линията, защото тя е върху водата. Само много добре подготвените могат да се надяват на успешен улов на 20 м (и повече при добри метеорологични условия). По правило е по-удачно да се придържате към разстояния от 5 до 12 м от брега.
Ако вашата река не отговаря на посочените характеристики, можете да ловите със стик при добри шансове за успех, при условие че няма силен вятър по течението. Вятърът не само прави „корем“ на линията, но и ускорява отклонението на плувката и на горния воден слой. Единственото разрешение е да се използува малка сачма, поставена точно над плувката, или waggler.

Утежняване

Утежняванията при наличие на стик могат да бъдат групирани в две големи категории: при първото оловните сачми се разполагат на еднакво разстояние една от друга, от плувката до кукичката (утежняване под формата на броеница) – това позволява улов на риба във всички водни слоеве; другото е предназначено за дънната риба – оловната маса се концентрира в долната третина на такъма (масивно утежняване).

Утежняване под формата на броеница
Това е типично утежняване при риболов със стик. Голямата й гъвкавост способства за бавното спускане на стръвта. Това дава възможност да се отчете кълването, в случай че някоя риба я задържи, преди тя да е стигнала дъното. При всяко задържане на линията кукичката свободно се отделя от дъното, като по този начин често подтиква рибата да кълве. Това утежняване е адаптирано преди всичко за примамване с бял червей, защото позволява последният да бъде представен почти така естествено, като свободно плаващите по течението – Фиг 1.
При този тип утежняване започвам с поставянето на най-малките сачми, близо до кукичката. После постепенно увеличавам размера им, като покривам цялата линия до основата на плувката. Ако по време на риболова видите, че рибата се храни близо до дъното, поставете сачмите само в долната част на такъма.
Аз предпочитам да използувам множество малки сачми вместо големи. Често посочената върху стика подемна сила е изразена в сачми N 4, но по-уместно е да се ползуват N 10, 8 и 6. Така например за стик 4 N4, аз ще сложа 12 сачми N 10 в долната част. Някои се страхуват да сложат толкова сачми на линията, но ако следвате препоръчаното от мен разпределение (виж рисунката), оплитанията няма да са по-чести, отколкото с масивно олово.

Масивно утежняване

Този тип утежняване прилича много повече на вида, който се използува при класическия риболов. То превъзхожда утежняването под формата на броеница. При тези условия се използуват стикове с по-голяма подемна сила, отколкото тези при използувани при утежняването под формата на броеница. Сачмите върху линията също са по-големи. Например при река с дълбочина 2 м аз ще избера стик 8 №4, утежнен с една основна група олово, съставена от сачми: 3 №1, следвани от 1 №4 и 3 №8 в долната част на линията.

Превод от Иван Компютъра
02.2001г