Морунажи на щека и боло на р. Тунджа

През последния месец риболовът в цялата страна е катастрофален. Повечето реки са с ниско ниво и ужасно бистри и затова се ловят рядки риби. Дори и в Гърция, на Ангиста, където традиционно винаги има риболов ситуацията също е зле. И там няма вода. Затова, когато ми се обади моят приятел Нено от Елхово, че на Тунджа ловят риби без много да му мисля организирах един излет.

Идеята беше да снимаме един филм, като предварителната информация беше, че на някакво много секретно място кълват доста риби, но едва след 15ч. Затова решихме да до обед да се опитаме да хванем по някоя риба в самото Елхово, срещу „Родопа”, а следобед да се преместим на въпросното място.

И така до Тунджа си е доста път, малко над 300км затова с моя приятел Любо Спасов тръгваме в 3.30 от София. Пътят е доста, но поне е хубав, а и движение няма през това време. Независимо от това с кафетата и спиранията по пътя успяваме да пристигнем едва около 7ч. Нено ни чака на входа на Елхово и отиваме направо на мястото.

Любчо като един начинаещ риболовец на река си избира място, което е много удобно за риболов на щека. Но е само удобно, а не переспективно. Както се оказа по-късно пред него течението прави няколко силни водовъртежа, което пречи на изтичането.

Реката изглежда перфектно. Започваме да си избираме места, а Нено, като един добър домакин ни оставя първо ние да си изберем.

Аз дълго се чудех къде точно да застана. Харесах си едно място, но се оказа доста плитка. В крайна сметка застанах на едно място пред едно паднало дърво. Брегът е стръмен и неудобен, но течението пред мен е равно и върви близо до брега, което ми показва, че ще мога да ловя спокойно на 9м щека. На тази дистанция и разглобяването няма да ми е трудно, незамисимо от стръмния бряг.

Монтирането на куфара ми отнема доста време, останалото става по-бързо. Докато се подготвям, Нено ми признава, че това било любимото място на Доктора от Бургас. Всъщност той беше на реката и в този ден, но малко по-надолу.

И така подготвям три топсета – един с плувка 0.75г, вторият е с плувка 1.5г, а третият е с близалка Cralusso Torpedo 3г.

Дълбочината пред мен е около 1.3м, а течението е устойчиво. Докато си оправям линиите виждам, че на отсрещния бряг вадят епизодично по някоя риба. Направи ми впечатление обаче, че след като дохранят кълването спира. Това ме навежда на мисълта, че ще е по-добре да къпирам храната вместо да я подавам от ръка.

И така около 9 ч вече съм готов с подготовката и се заемам с подхранката. Любо беше готов доста преди мен и повече от половин час се върти и ме чака, за да приготвим храната. Двамата ще ловим с еднакви подхранки и започваме да се подготвяме. Решавам, че по 5.5кг на човек ще бъде достатъчно. Все пак се очаква да ловим морунажи, които се контролират основно с подхранка. И така започваме да бъркаме храните. 2.5кг от българската храна 12х3 Active, 2кг Heavy Special и 1кг Gold Pro Breem. Heavy Special ще направи цялата смес лепкава и тежка, а Gold Pro ще и даде аромата на платика. А както знаем морунажа е риба, която се контролира перфектно с платишка храна понеже са от семейство.

Овлажняването на подхранката през зимата не е голямо удоволствие, но с електрическата дрелка става бързо и лесно. След няколко доовлажнявания храната е готова и решаваме да започнем с риболова. Любо си отива на неговото място, аз слизам в моята дупка и започнаме да храним.

Аз къпирам 6-7 топки подхранка и подавам някалко прашки бял червей нагоре по течението. Чувам как гюлетата на Любо тежко падат във водата и си мисля, че рибите му сигурно са избягали чак на другия край на реката.

И така вече сме готови. Стръвта която ще използваме е бял и жълъдов червей.

Стартирам с такъма 1.5г, който е с кука №14. Правя няколко пробни изтичания, за да настроя прецизно дълбочината. Първо съм я измерил грубо със сонда така, че плувката ми да се подава няколко санта над водата. След това правя няколко пробни изтичания така, че линията ми да изтича спокойно без да стръвта да се закачва по дъното.

Минутите минават, а кълване няма. Дохранвам с един къпинг и продължавам да стрелям бял червей. След около половин час хващам първата риба – кефал. Рибата ми клъвна съвсем на края на изтичането. Това ми показва, че червеите не се отаяват там където бих искал и започвам да ги стрелям още по-нагоре по течението. Като не спирам да къпирам по една топка периодично.

Най-после, половин час след началото следва отчетливо кълване пред мен и кепчосвам първият морунаж. Рибата е около 500г и ваденето с ластик 0.09мм е истинско удоволствие. Веднага къпирам две топки и решавам да сменя куката. Слагам kamasan B611 № 16 и продължавам да изтичам. Минути по-късно вадя още една риба но ми прави впечатление, че кълването е на силно задържане. Затова сменям такъма и взимам близалката. От този момент риболовът коренно се промени.

Оказа се, че рибите са били строени пред мен, просто са искали да им се презентира правилно стръвта. Близалката Torpedo е проектирана за риболов на статична стръв. Аз обаче често я използнам за „изтичане” защото позволява да се изтича ултра бавно. В този ден морунажите искаха точно това – супер бавно изтичане. До обед успях да извадя 12 морунажа всичките един калибър от 450 до 550г. Към обед кълването се разреди, може би заради слънцето, което напече. И нашата компания реши да се премести на секретното място, открито от Нено.

И така последва половин час събиране на панаира и 30 минути друсане по черен път. Едва сега ми стана ясно защо на въпросното място няма хора, просто никой не иска да си троши колата.

Пристигаме и като виждам реката направо не мога да повярвам, че сме в България. Първо няма никакви боклуци. Двата бряга са обрасли с гъсти дървета и трудно се намират места, където да се лови. На всичкото отгоре има и паднали във водата дървета, които са естествено укритие за рибите.

Невероятна красота. Решаваме, че вече е късно да разпъваме щеките и ще ловим с болонезета. Часът е 14 и ние нетърпеливо започваме да храним.

Нашият домакин Нено, заедно със синът му и един приятел не бързат, понеже знаят, че рибата започва да кълве едва след 15.30. Когато говорихме не им повярвах, и все си мислех, че ще успея да излъжа някоя риба. Уви останах разочарован. Опитах всичко възможно. Лових плътно на дъното, лежах малко, вдигнах се над дъното, подавах подхранка в ритъм, после с паузи, храних с по 5 червея, с пълна прашка и нищо.

В 15.30 като с вълшебна пръчица рибите просто започнаха да кълват. Дори не искаха дохранване. Сякаш се появиха от нищото и настана истинска сеч. Естествено най-добре кълвяха при сина на Нено и неговия приятел, който бяха най-доло по течението. И също така естествено ние се преместихме при тях. Основно се хващаха морунажи, кефалчета и червеноперки. Всъщност именно червеноперките ме изненадаха най-много. Хубави перки по 150г през зимата на „изтичане” си е истински адреналин. Колкото повече се скриваше слънцето толкова по-активно беше кълването на рибата. Но за съжаление денят беше към своя край, а нас отново ни чакаха 300 км път. Събрахме въдиците с нежелание, но си обещахме да се върнем отново на това чудесно място – без хора и с много риба.

Божидар Тодоров – Папарака