Представяме ви някои подробности от интервюто с Ян Ван Шендъл, дадено пред италианския риболовен портал www.matchfishing.it
В първата част Ян Ван Шендъл разказва за проблмите с риболовния спорт в Холандия през последните години, основно заради неправилната система за класиране на състезателите, както и неправилната администрация. В страната е имало едва няколко изявени състезатели, способни да се представят на световни състезания, но така и не успявали да ги съберат заедно в един национален отбор. След
серия провали федерацията кани Ян Ван Шендъл за главен треньор. Така той създава нова система за класиране, основана на елиминации из между 50 души. С това започва възходът на Холандия.
Специално за Световното първенство в Хърватска Ян отбелязва, че този тип риболов за тях е напълно непознат и именно това прави тази победа толкова ценна. До преди официалните тренировки холандците са ловили на 15км нагоре по течениенто на канала и си мислели, че са схванали риболова, но в последствие се оказало, че това изобщо не е така, особено що се отнася до това как правилно трябва да се лепи белият червей. Затова Ян, заедно със своите помощници отишъл да „шпиони“ италианците и унгарците. След получената информация холандците посетили една от течащите наблизо реки, с кристална вода и там на място изследлали разпадането на топките лепен червей и как реагира рибата. Наблюденията им помогнали много и след два дни вече знаели как точно да лепят червея, как топката пада на дъното и какво точно се случва с нея. След това на холандците започват да им кълват едри риби, но не всички влизат в живарника. Основната причина – рязането на влакното по време на ваденето. Дори поводи 0.26мм не решават проблема. В крайна сметка всички холандци решават да ловят с поводи от плетено влакно 50см. Но най-важното е, че холандците успяват да съберат рибите, независимо от късанията, което показва правилна тактика, нещо, което не успяха на направят повечето отбори.
За лепене на червея холандците използват 8-10 л мозайка. А в храната са добавяли изпънат бял червей.
Целта им е била да се ловят основно скобари и бели врени. Там където е имало мрени, холандците дохранвали само с лепен бял червей, където е имало и други риби с 2 топки храна и 1 топка бял червей.
На въпроса на дистанцията Ян отговаря, че са ловили и двата дни на 11м. Но правейки разбор по-късно той смята, че в някои сектори е можело да се лови и на 9 м, но тогава те просто не посмяли да го направят.
Дохранването е извършвано на 1.5м нагоре по течението, като оставяли 1.5м разстояние от върха до плувката, за да удължат изтичането. В зависимост от сектора са използвани близалки от 25 до 60г. Относно линиите – основното влакно е било дебело до основното отежнение. След това по-тънка линия и накрая повод от плетено влакно. Така ако влакното се повреди под основното отежнение лесно може да бъде заменено.