Риболов на уклеи в Кърджали

Напълно отчаян от лошото време, планирах мързелив уикенд пред компютъра, когато ми се обади моят приятел Апо Фифти, че на Кърджали ловят здраво уклеи. Не ми трябваше много време, за да се навия. За по-малко от два часа организирах нещата. Поръчах оператор, уговорих Румен Монтанеца, а Апо намери къде да спим. И така в петък тръгнахме за Пловдив, където пообиколихме риболовните магазини и късно следобед пристигнахме в Кърджали. Вечерта бяхме поканени на купон на ловните дружинки от региона. Над 300 души се бяха събрали на хапване и пийване, а за риболовците бяха отделени почетни места.
Сутринта пристигнахме на язовира около 7ч. Оператора от Хоби ТВ беше посрещнат от Били Доктора и двамата пристигнаха, когато ние вече бяхме готови.
Предварителната информация беше, че се ловят гъсти уклеи на пръчки от 2 до 4м. Затова и подготовката ни е като за риболов на късо. Нося пълния комплект къси пръчки на Colmic, които си взех в края на сезона и още не съм севтосал. Избирам си едно място (което по случайност после се оказа, че било най-доброто) и започвам да се настанявам. Разпъвам три пръчки – 4м, 3м и 2м. Най-късата пръчка я утежнявам с плувка COLMIC тип игла 4х14 и кука № 18 Kamasan B 511. Три метровата е с с плувка SARFIX 0.5г и също с кука № 18, а най-дългата – 4м с плувка SARFIX 0.75г и кука № 16. Румен Монтанеца като по-мързелив разпъва само две пръчки , а Апо и Били Доктора разпъват също по три.
След като линиите са готови се заемаме с подхранката. Вече е ясно, че времето няма да е като предните дни. Облачно е и леко хладно.
Апо и Доктора ще ловят с Record 515, аз ще използвам Van Den Eynde, а Монтанеца Мaver. Двата кърджалийски състезатели добавят по един пакет жълта глина в своята
храна, за да прави по-голям облак. Апо дори е забъркал две отделни подхранки – жълта и червена.
Аз предпочитам за облак да използвам боя и затова нося 2 кутии. Боята я сипвам в шише от минерална вода и разбивам хубаво сместа. С боядисаната вода вече овлажнявам храната. По този начин подхранката буквално „пуши”, когато цопне във водата. Докато приготвяме храната, ми прави впечатление, че риба играе много рядко и то доста навътре, което никак не е добре.
Докато се нагласим с подхранките и неусетно мина 8.30ч.
Всички започваме с най-дългите пръчки. Линията ми е настроена почти до самото дъно, на около 2.5м дълбочина. Започвам да подавам щипки храна, които оставят малки облачета около плувката ми. Десетина минути почти нищо не се случва, като през десетина секунди вадя такъмчето и презамятам, като се старая плувката да цопне във водата.
Първата риба – миниатюрна бабушка хваща Доктора, който е извадил 5м пръчка. Гледката е дори малко комична. Четирима души седнали махат с едни къси пръчки постоянно и хвърлят някакви жълти топчета във водата. Местните риболовци вече започваха да ни гледат накриво.
Последваха няколко кълванета, които обаче не успях да хвана. Наложи се да променя закачването на червея. До този момент ловях с един боядисан червей закачен за дупето. Сега сложих едно пинки, нанизано през цялото тяло. Първият уклей бе изваден мигновенно.
Веднага зачестих подаването на подхранка, за да задържа рибите. Така кълването стана по-регулярно и влязох в серия. Щом рибите ми се сгъстиха смених куката. Kamasan B 511 е перфектна кука, но доста тънка и при бърза работа се криви лесно. Сложих любимия си модел Kamasan B 611 и си реших проблемите. Повече от 40 минути ловях само аз риба, като с постоянното хранене не пуснах пасажа да мине надясно, където ловяха другите трима. Само Доктора от време на време като дясна тапа хващаше по някоя риба.
По някое време опитах да ловя рибите на дистанция 3м, но те определено се държаха по-навътре и не бяха особено активни. Докато обаче се опитвах да прекарам рибите по-наблизо, Монтанеца успя да дръпне пасажа и започна и той да лови.
От другата му страна Апо се отказа да търси уклеи и заложи на дребните бабушки, като слезе почти на дъното.
Двамата с Румен продължихме да ловим активно, като Румен определено доста по-бързо от мен. Във филма, който ще видите скоро на DVD, Румен подробно се спира на тънкостите в риболова на уклей. Противно на общоприетото схващане Монтанеца не е специалист само по едри риби. За онези, които не знаят, Румен има едно 5-о място в сектора на Световно първенство в Унгария преди години.
За съжаление около 10ч заваля неприятен сняг, който ни направи вир-вода. Камерата на Мони беше покрита с чадърче Чиполино, а ние си останахме под водата, за да може да ни снима. Щом заваля, риболовът започна по-нормално. Явно рибите бяха притеснени от промяната във времето, тъй като предния ден в Кърджали печеше слънце и беше истинска пролет.
По някое време се наложи да доразбъркам допълнително още три кила подхранка. Веднага се усети разликата, тъй като боята вече беше свършила. А и ние ставахме все по-мокри. Около обед вече не издържахме на напъна и решихме да събираме. Цялата група обща имахме около 13кг уклеи, като най-много имах аз, после Монтанеца, Били Доктора и Апо.
В интерес на истината предните дни са ловили по доста повече риба, както казаха момчетата, но лошото време си каза думата. Независимо от това, удоволствието от риболова беше голямо, тъй като около София от дълго време насам риби няма.