Стив Рингър стана шампион на WalterLand Masters в Унгария

Англичанинът Стив Рингър спечели WalterLand Masters през миналия уикенд. Англичанинът направи брилянтен риболов, а отборната титла грабнаха домакините от Унгария.

Четири български отбора взеха участие в състезанието. Пристигнахме още в четвъртък рано сутринта, за да имаме време да се ориентираме, все пак повечето от участниците, идваха за първи път. По.голяма част от предварителната информация, която имахме се оказа доста по-различна от действителноста.

Още преди да тръгнем знаехме, че за първи път в надпреварата ще участва и английски отбор на DAIWA, в който щяха да участват Световният шампион Уил Рейсън и познатият от английските списания Стив Рингър. За себе си знаех предварително кого ще гледам и с пристигането се настанихме удобно зад англичаните.

В четвъртък английският отбор направи тренировка в истиския смисъл на думата. И петимата подхраниха на две дистанции. Като двама от отбора на къса пръчка 3м за уклеи. А другите трима на 7, 8 и 9 м къса щека за риболов на скимърси от дъното. Естествено всички подхраниха и на 13м щека, като двама подаваха тежката храна от ръка, а останалите къпираха.
От това, което се виждаше храната бе тъмна, а в топките имаше жива стръв.

И така състезанието стартира колебливо и по различен начин. Двамата, които ловяха на къса пръчка дърпаха уклеи около час, но уклеите бяха доста дребни. Другите трима ловиха на къса щека скимърси. След около час целият отбор влезе на 13 метра и започна същинският риболов. Ловяха се основно каракуди с размери около 300г. По някоя платика и бонус шарани. Никой не дохранваше с цел да се установи колко време ще се задържи рибата на храната.

До английския отбор тренираха претендендите за титлата от Унгария, които ловяха по коренно различен начин – изключително агресивно. Повечето от тях подхраниха от ръка, а после дохраниха с къпинг. Риболовът при унгарците започна буквално от първата минута, а англичаните ловяха доста по-колебливо в началото. Очевидно унгарците се справяха по-добре, но тази ситуация продълъжи до края на втория час, когато нещата се промениха. Дали заради това, че подхранваха с храна, а не с глина или заради ритъма на дохранване но рибите пред унгарците се разредиха в началото на третия час, докато при англичаните риболовът продължи със стабилно темпо до края на риболова.
Гледката беше фантастична и двата отбора ловиха по коренно различен начин, но крайният резултат беше почти еднакъв – уловите варираха от 15 до 19 кг за четири часа.

Повечето от българските отбори през този ден не тренираха. Някои от момчетата си правеха такъми, други гледаха как ловят хората. Денят мина неусетно.

В петък беше обявена официалната тренировка с жребий на местата. Ние отново се настанихме зад англичаните. От разговори и наблюдения бяхме установили няколко важни неща. Никой от англичаните не ползваше плувки над 1.5г, независимо, че духаше вятър. Всички ловяха на греда, като стопираха плувката на едно място, без да я пускат да изтича. Англичаните използваха вече познатата ни италиански система за риболов на каракуди. Подлагане на храната на дистанция 12.5 и риболов и дохранване на 13м. Все още не бяхме уточнили дали дохранват с чиста глина или с храна с глина.

На официалната тренировка от английския отбор никой не подаде нито една топка храна от ръка. Всичко се къпираше, като късите пръчки бяха елиминирани. Подложиха по някоя топка на къса щека и останалите 20 топки с къпинга на 13м. Уил Рейсън и Стив Рингър ловиха на късата дистанция буквално десетина минути и влязоха вътре, където рибите им бяха строени.

Унгарците не изневериха на своя стил и подхраниха от ръка, след което докъпираха по няколко топки. Официалната тренировка протече по абсолютно идентичен начин както и предния ден. Макар че се виждаше, че кълването намалява. Унгарците ловиха два часа като обезумели, а после изведнъж всичко приключи и се хващаха епизодични риби. Англичаните обратно, започнаха леко колебливо, изграждайки мястото си за раболов и засилваха темпото. В края на риболова уловите отново варираха между 15 и 20 кг.

По късно вечерта Уил Рейсън позволи да му разгледаме такъма. Както и предполагахме нямаше нищо извънземно. Англичаните ползваха синьо хидро на DAIWA. По този начин не откачваха каракудите и можеха да вадят бонус шараните, макар и доста по-бавно. Линията беше построена елементарно – два дропера през 15 см и групирано отежнение. Куките, които използваха бяха № 14.
Видяхме и храната, която използваха. По-светла за късата дистанция, а за вътре – тъмна храна с глина. Дохранването ставаше с чиста глина, като добавяха по малко кастер, фуил и изпънат бял червей.

През този ден нашите отбори ловиха, но както и се предполагаше не се справиха много добре. Някои от нашите състезатели бяха заложили на груба система – с лепен бял червей и царевица и си чакаха шараните, но те за съжаление не бяха нито толкова много, нито толкова гладни.

Като цяло впечатлението от двата дни тренировки беше, че трябва да се лови изключително прециззно. Рибите кълвяха плахо. Правеха се килограми, но се искаше наистина правилен подход.

През първия ден от състезанието застанахме зад нашия фаворит Стив Рингър, още повече, че до него се беше паднал един унгарец и се очертаваше красив риболов. Риболовът стартира както на тренировката. Стив Рингър подложи 20 топки на 13м , а унгарецът подхрани от ръка и докъпира няколко топки. И цялото представление се повтори, досущ като на тренировката.
Унгарецът направи страхотен старт и два часа не спря да лови, докато Стив Рингър ловеше значително по-малко. Направи ми впечатление обаче желязната психика на англичанина, който сякаш знаеше точно какво ще се случи. Нито веднъж не се изнерви. И не се съобрази с ритъма на подхранване на унгареца, който хранеше буквало на всяка риба или през 7-8 минути.
През третия час обаче рибата пред унгареца спря да кълве, докато при Стив Рингър ритъмът се усили. Риболовът приключи с безапелационната победа на Стив, който беше сложил на унгареца над 2 кила при положение, че унгарския състезател имаше и няколко бонуса, а Стив само каракуди и нито един едър шаран.

През този ден целия английски отбор се беше представил перфектно, но единият от състезателите им се издъни и им начука 9 точки. Така първия ден приключи със 7 точки за унгарците и 16 точки за англичаните. Уил Рейсън в неговия сектор се беше класирал втори, като отстъпи първото място на тапата.

Късно следобед организатора Валтер Томаш беше организирал демонтстративен риболов и приятелски разговор на Уил Рейсън и Стив Рингър. Уил ловеше на щека, а Стив на фидер. Макар и колебливо отначало се получи приятелски разговор между звездите и участниците. Накрая хората се бяха струпали плътно до двамата състезатели, а те чистосърдечно отговаряха на всякакви въпроси.

Показаха храната, с която ловят, линията, плувката, куките и всичко за което ги попитаха. Беше изключително полезно за присъстващите.

Вторият ден риболовът на англичаните отново беше на ниво, а Стив Рингър показа истинска класа. От ляво на него беше Били Доктора от Кърджали, а до него организатора Валтер Томаш. Риболовът протече идентично както и предишните дни. Стив постепенно изграждаше мястото си за риболов, като през последния час, независимо, че навсякъде риболовът беше замрял, англичанинът продължаваше да лови, макар и не в ритъм. За капак успя да извади и един хубав бонус шаран, над 2 кг. Това безапелационно го направи първи в сектора с близо 20 кг риба. Валтер Томаш остана трети. А Били Доктора се представи изключително достойно между двамата асове, като се класира 5-и.

В крайното класиране Стив Рингър стана първи в индивидуалното, унгарците първи в отборното, а втори останаха англичаните. Получи се едно великолепно състезание с много риба, която обаче се ловеше изключително пинизчийски. Със сигурност на есенния турнир отново ще има голямо българско участие, а аз се радвам, че успях да видя това великолепно зрелище.

Божидар Тодоров – Папарака