ВИДЕО: Уил Рейсън – ключът е в доверието

Бихте ли ловили само със стръв на куката, без никаква подхранка, като я оставите в езерото за 90 минути? Ако отговорът е не, пропускате. Уил Рейзън показва, че спокойният подход е  единственият правилен при труден риболов.

Миналия път се концентрирах върху кръг на Rushmoor лигата в  Gold Valley , където езерата бяха покрити с няколко инча лед, но риболовът се превърна в качествено дърпане на риба. Този месец едва ли би могло да е по-различно, защото в крайна сметка ледът се стопи и ние можем да ловим по цялата повърхност на езерата.

Ледът изчезна в петък, два дни преди четвъртия кръг на лигата. Въпреки че има доста пари за индивидуален успех, това е предимно отборна лига, така че трябва да правите всичко по силите си за своя отбор.

Когато ледът е стопен, има много повече опции. Температурата на водата все още е ниска, така че мачът ще бъде труден – индивидуалният победител вероятно щеше да улови няколко шарана, но на някои места секторът щеше да се печели предимно със сребриста риба.

Нашият отбор Daiwa Dorking, спечели първите три кръга, така че нямахме търпение да спечелим четвъртия и да поддържаме неотдавнашната си форма, но при размразените езера нещата можеше да станат по-трудни.

За мача използвахме две езера – Middle и Syndicate – а на мен ми дадоха участък 100 на Syndicate.

На хартия изглежда добър жребий; това е краен участък на дигата между езерата Syndicate и Bungalow , но през последните две години там така и не бе изваден някакъв впечатляващ улов през зимните мачове. Този край на езерото изглежда малко по-добре от другите при студено време, така че може би бих могъл да хвана 1-2 шарана. Като цяло жребият на отбора беше окей, с два добри и два лоши участъка. Имах усещането, че моят е добър, тъй като имаше потенциал да се извади някой шаран, но оставаше да видим дали ще стане или не.

Тъй като този участък е точно в края на езерото и риболовецът може да замята в крайбрежните зони, той страда от това, че и други замятат там в опит да стигнат по-близо до надвисналите дървета. Поради тази причина оградихме участъка с въжета, за да попречим на риболовеца от Участък 99 да замята по посока на дърветата. Цялото езеро има едно въже надолу към центъра, но на този участък има и друго въже, което тръгва от централното и стига на средата между платформите на участък 99 и участък 100.

Бях си взел вердевас, джокер и кастери, така че бях подготвен да ловя сребриста риба, но понеже бях на кьоше, ми се стори, че линията няма да е достатъчно продуктивна. Крайбрежният шелф беше малко по-плитък, така че сребристите риби гледаха да стоят в по-дълбоки води където има повече място, а именно в средата на езерото. Ето защо реших да използвам само един прът в моя участък и да се целя в шаран. Двойка средни по размер шарани може би щяха да ми дадат добри точки за секцията, така че това беше целта. На някой от нормалните участъци щях да захраня линия за сребриста риба на 13 метра и преди да я пробвам, да видя как се развива мачът . Ако шаранът се окажеше труден, щях да се върна на тази линия и да ловя бабушка и костур.

Когато се сблъскам със студена вода и риби, които не искат да се хранят, вярвам в подхода със стръв само на куката. Освен това прави мача по-лесен, защото нямам други линии за пробване.

Мисля, че купчинката със стръв, какъвто и размер да е, веднага ще предупреди шарана за опасност, докато стръв само на куката може да накара шарана да я пробва, защото не я смята за потенциално опасна. Бяха ми нужни много мачови часове, за да повярвам на 100 процента в това,  тъй като е доста неортодоксален подход при мач на търговски водоем. Да се замята с метода фидер или  PVA торбичка по това време на годината, когато водата е толкова студена,  е абсолютно надежден начин да се уплаши де що има риба в участъка и да се оформи нещо като бариера за онези, които може случайно да минат оттам. Просто си мисля, че те дори и не искат да доближат място, където има риболовна стръв, но затова пък една едничка не изглежда чак толкова подозрителна и не включва онези сигнали за опасност.

Много от риболовците са изоставили подхода с директно утежнение (straight lead) като рискова тактика. Мисля си, че мачовите риболовци са малко уплашени да ловят на нея, но аз напълно вярвам, че това е тактика, която има потенциала да спечели мач, стига да знаеш как да ловиш на нея и как да я подобриш. Ето защо през последните две зими отделих доста време на брега, за фина настройка на този подход.

Сега всеки път когато замятам съм сигурен, че върхът ще се завърти. Понякога не става, разбира се, но не обвинявам за това нито монтажа, нито стръвта, просто явно шаранът не е приплувал до стръвта.

Най-дългото време , за което бих оставил стръвта на куката на едно място, е два часа.

Много е важна стръвта, която ще използвате, но си мисля, че точното време на замятане е още по-важно. Повечето видове стръв на куката ще ви уловят риба по някое време, но ако не ги оставяте достатъчно време във водата, може и никога да не клъвне. Известният шаранджия  Martin Locke неотдавна улови шаран- нов световен рекорд, който тежеше 47кг. Стръвта, която Мартин беше закачил на куката, стоеше в езерото без да бъде помръдната, цели 2 дни!  Той твърдо вярва, че макар и шаранът да е бил доста „умен”, в крайна сметка е поел стръвта, защото след като е престояла там с дни, вече не е изглеждала опасна.

Шаранът явно множество пъти е поглеждал стръвта и веднъж е решил, че няма нищо странно и я е поел. Мисля си, че точно това се случва на добре зарибените търговски водоеми през зимата. Рибата ще види, а може би и ще наблюдава стръвта няколко пъти, за да се увери, че е безопасна. Реши ли, че стръвта на куката е безопасна – ще я погълне. Може и да надценявам шарана, но все пак не искам да кажа, че те напълно разбират компонентите на монтажа и виждат и куки, и всичко, просто си мисля, че са достатъчно разумни, за да преценят дали стръвта е безопасна за ядене.

Рибите на езерото Syndicate са били хващани множество пъти, така че са напълно наясно кои са опасните видове стръв. Много от трофейните риболовци на шарани, които са наблюдавали как се храни шаранът на тяхната стръв, понякога казват, че шаранът се плаши, когато се приближи до стръвта на куката. Мисля си, че рибата усеща, че нещо не е наред със стръвта, която гледа или с която се храни. Това е просто моят начин на мислене за това как шаранът постъпва със стръвта по това време на годината, когато няма конкуренция за храната. Може и да греша, но това ме кара да ловя по този начин.

Най-дългото време , за което бих оставил стръвта на куката на едно място, е два часа, но бих го направил само ако съм доволен , че стръвта е паднала на правилното място. Много е важно да не се замята много пъти, защото съм сигурен, че още първият плясък във водата бързо плаши рибата. Просто трябва да заметнете и да сте доволни, че стръвта е паднала на правилното място… след това да седнете и да чакате.

Неотдавна ме попитаха не е ли досадно да чакаш да клъвне. Абсолютно не! Всъщност е много вълнуващо, като знаеш, че по някое време върхът може да започне да се върти , защото като вярвам, че капанът е поставен както трябва, просто чакам да клъвне.  Увереността играе голяма роля в това да седиш и чакаш два часа, но веднъж щом върхът се завърти, това доказва, че всичко е сработило и рибите са доволни да поемат стръвта от това място.

Поради тази причина винаги замятам на едно и също място.

В неделя реших да заметна на около три метра от левия бряг, като това беше най-дълбоката част в основата на изпъкналата плитчина, на около 8 метра от централното  въже. Ако заметнете нагоре към централното въже, риболовците от отсрещната страна могат да замятат на около метър от стръвта; това може да наруши внимателно заложения капан, защото те може да не играят вашата игра с чакането. Това, което се опитвам да създам, е безопасна зона, докато всички риболовци около мен подхранват или замятат множество пъти на час.

Моят предпочитан избор за стръв за куката при тази тактика е a парче от смляно месо Plumrose. Имам пълно доверие на тази стръв за кука и през последните години съм хванал доста риба на нея.

За да я приготвя, просто отрязвам 8mm месо и използвам 8mm щанца, с която правя 20 парчета стръв. Слагам ги в кутия за стръв с вода от езерото и ги оставям за една нощ да омекнат, така че да излезе всякаква миризма, която да напомня на рибата за нещо ново и опасно.

Още преди да съм заметнал, стръвта ми е била „под вода” за около 12 часа , така че е напълно промита и не би трябвало да създаде никакъв страх у рибата. В кутията със стръв слагам и няколко зърна царевица, така че тя също вече не е „прясна”. Две зърна царевица могат да се окажат добра замяна на стръвта, ако разликата има значение.

Подготовката за самия мач беше лесна, защото бях приготвил пръта още от предната вечер. Всичко, което трябваше да направя, беше да монтирам столчето, да сглобя пръта и да извадя повода! Използвах прототип Daiwa Airity 10/11 Bomb (бомбарда)  с макара Airity 3000. Тя беше заредена с влакно 0.22mm (8lb) Daiwa Tournament ST , като закачих повода към основната линия с връзка примка-в-примка, а утежнението просто е захванато с клипс към подвижно манисто Sensas , което се плъзга нагоре по основната линия, но се опира във възела. Използвам 10см поводи, като за този мач бяха от влакно 0.22mm Super C. Не мисля, че диаметърът е недостатък, тъй като съм добавил към повода два стила No11, които да го придържат към дъното, като шаранът не може лесно да го забележи.

Освен това му пречат да направи примка над дъното, което може да се случи с твърдите монофилни влакна. Здравият повод ми помага да извадя всяка риба, която мога да закача по това време на годината, на всяка цена трябва да се избягват загуби. Използвах кука без контра и с достоен за доверие размер 12 Gamakatsu Super Specialist на 10mm косъм, накрая с Korum Quickstop,

Дължината на косъма, който използвам, позволява на  8mm стръв за куката да застане точно под извивката на куката.

Винаги съм бил привърженик на използването на леки тежести (за да смущава по-малко рибите), но все пак тежестта трябва да е достатъчна, за да се достигне желаното място. Езерото Syndicate изисква добро замятане, така че използвам  олово 30г. Това са тежестите, които винаги използвам, но съм потъмнил с маркер, за да не са толкова натрапващи.

Замятам утежнената стръв, сядам и чакам да се развие действието. Гледам как някои от риболовците замятат Метода фидер, докато други използват  PVA торбички и знам, че това увеличава преимуществата ми, защото шараните няма да останат задълго в техните участъци.

Опънал съм влакното спрямо тежестта, така че върхът е леко огънат. Когато рибата поеме стръвта от куката, куката ще има по-голямо съпротивление и ще захване по-добре. Това е много важно при подвижните монтажи, тъй като съпротивлението  трябва да е на минутата защото рибата може да пусне стръвта преди да се е закачила. При опъна съпротивлението е незабавно и куката си отива на мястото.

След 27 минути върхът регистрира кълване. Всъщност, завъртя се така все едно има шаран при куивертип. Последва борба докато накрая прибирам в кепа един красавец около 4кг. Откачам рибата от куката, слагам я в живарника и закачам ново  8mm парче месо и замятам точно на същото място. Пак включвам таймера и чакам.  В това време не можете да направите нищо, за да увеличите шансовете си за кълване; всъщност, колкото по-малко неща правите, толкова е по-голям шансът да клъвне, така че сложете пръта на две стойки и чакайте. Имаше едно фалшиво кълване, но на езерото имаше доста риболовци, така че вярвах, че ще клъвне пак. Когато изминаха  97 минути (от последното кълване) , върхът падна надолу- беше шаран номер две! Същото упражнение, като преди – морене на рибата, прибиране в живарника, нова стръв и замятане обратно. Този вид риболов дава възможност за общуване защото можете да си говорите със съседния рибар без да губите стръвта от поглед. Определено не е като риболова на вердевас!

Следващото кълване дойде след още 57 минути и този път се оказа 2-килограмов екземпляр, с което имах вече общо около 12кг след три часа риболов и от това, което чувах наоколо, явно беше печелившо тегло на езерото, но всички знаем колко добри могат да са последните два часа. Въпреки това, следващият час мина без никакви признаци; фалшивото кълване спря и започнах да мисля, че рибата се е оттеглила от това място. Имах две повторни замятания, тъй като не бях доволен, затова пък 60 минути след последната риба върхът отново сигнализира кълване.

През последния час добавих още два в живарника, с което бях уловил общо шест.  Това наистина беше най-голямото количество на езерото Syndicate, което ми даваше голям шанс да спечеля мача.  Последният час беше доста добър за някои, тъй като виждах как се огъват прътите. Винаги е добро време когато светлината почне да намалява, така че не се отказвайте защото през този период можете да хванете две парчета, които да ви изведат на печеливша позиция.

След измерването стана ясно, че риболовът е бил доста труден. Сребристата риба не се беше хранила добре и дори Дес Шип на участък 107 беше уловил само три костура! Моите шест  шарана преместиха кантара на 58-14-0. Това беше голямо удоволствие за мен, защото се оказа, че печеля мача на езерото, а вторият имаше едва 17lb. Този и уловът от третото място бяха от другия край на езерото.

На езерото Мiddle, Simon Keifier (Farnborough AS) беше измерил 13 шарана, или 72-0-0 , с което печелеше мача, но аз бях втори в общото класиране, което си беше добър резултат за деня.

Daiwa Dorking спечели втория ден, като всичко се разви добре. Paul Holland изтегли лош жребий на езерото Middle, но използва същата тактика и улови 3 шарана от общо 6кг като стана втори в секцията, което доказа, че тя сработва добре, когато има добри условия да не се използва захранка.

При тази тактика нещата, които могат да бъдат направени грешно, са повече от тези, които се правят както трябва. Много е трудно просто да седиш и да чакаш, но когато водата е толкова студена, трябва да го направите, за да кълве. За пет часа заметнах само осем пъти и улових шест шарана! Всичко е въпрос на това да сте уверени и да вярвате, че правите всичко както трябва.  Всички дребни елементи като предварителното накисване на месото, използването на стилове за повода и огънатият връх ще ви помогнат да клъвне още два пъти. А когато по това време на годината клъвне два пъти, това може да ви спечели доста пари.