
Звездата на отбора Shakespeare Пол Бик (Paul Bick ) демонстрира тънкостите на риболова с джокер!
Днес ловя на секцията HanKat на канала Walsall Canal, при Ocker Hill, близо до Wolverhampton. Този канал е типичен за вътрешноградската канална система на Бирмингам и макар и водата да е доста бистра поради ниския трафик на плавателни съдове, е направо пълно с бабушка.
На този ръкав редовно се организират мачове през зимните месеци, а е също и домакин на кръгове на Warwickshire EH визията на шампионата AT Team Champs и популярната лига на HanKat на отбори-тройки, които провличат до 100 от най-добрите риболовци на канал в централните графства на Великобритания (Midlands) и северните спортни асоциации по риболов на канали .
През първите няколко месеца на годината рибата е добре разпределена , така че за кратко да уловите доста риба. Трябва подходът ви да е целенасочен и да избягвате риболова на друг вид стръв, като кастер, с което да си загубите ценно време. Това означава захранване на една или две линии, много позитивно, за да избегнете прекаленото разпръсване на рибата, а състезанието обикновено се превръща в 5-часов спринт.
Каналът варира на ширина от 11 до 20 ,а участъкът, който съм избрал днес, е типичен от 11 метра. Смятам да ловя в три зони от участъка – първата е на четири метра, а другите две са на около девет метра навътре, на позиции 11 часа и 2 часа, на разстояние 6 метра една от друга.
Днес ще ви покажа колко лесен е подхода на толкова богато на риба място, като ще ви покажа как един прост режим на захранване, особено когато топките са „ашладисани” с добро количество стръв, събират доста риба..
Няма нищо по-лесно от това да се лови на вердевас и джокер. Трябва просто да се научите как да подготвяте стръвта и захранвате по правилния начин. Грешката на много от новаците в използването на този вид стръв в плитки води е че захранват с джокер, поставен в топки с влажна глина. И макар и този стил на захранване да има своето място в риболова на канали, не е начинът, по който да се ловят големи количества бабушка, а се използва най-вече за претърсване на по-големите дълбочини за костур.
Днес съм си взел пакет вердевас за куката и половин кило джокер. Рядкост е да уловите много бабушка на вердевас защото са го виждали и преди и се интересуват всъщност само от захранване с джокер, но съм взел вердеваса за в случай, че се пробвам на скимери защото има няколко белязани места на този канал, където има скимери, особено в по-широките заливи. Суровият вердевас е поставен в малка кутия за стръв с нещо като влажна гума на дъното. Влажната гъба помага на вердеваса да се приспособи към температурата на водата на канала, а това пък помага да не се свият на топка когато ги закачиш на куката. Помага също и при скоростен риболов защото така бързо могат да се вземат от гъбата и да се закачат на куката. След това вземам щипка джокери от пакета и ги слагам в малка бяла тавичка с малко вода на дъното – това ще бъде моят джокер за куката.
Половината от джокера, предназначен за захранка, е поставен в голяма купа за стръв с капак, където съм добавил и фикс Sensas Natural за джокери. След това купата се разтръсква добре докато джокерът започне да се слепва на малки бучки. Ще използвам този овалян добре в глина да подхранвам линиите, както и да хвърлям малки късета с джокери в най-близкия риболовен участък на канала. Ще използвам останалия „гол” джокер за добавка в топките захранка.
Добре е да се знае, че има два типа комерсиално внесени джокери – полски и руски. Ако сте тръгнали за бабушка, уверете се,ч е сте взели полски джокер просто защото той е по-жизнен от руския, който просто ще си лежи на дъното, но затова пък е по-добър за по-големи риби като скимери. Монтажът за 4m линия трябва да бъде по-позитивен и включва плувка 4×14 Preston PB14 , която е с доста чувствителна фиброва антена отежнена е с 0.3g оливетка и 4 дропера No13, равномерно разпределени към 10см повод и кука без контра 24 Fox MP1.
Аз съм от тези, които вярват, че при джокер за стръв, трябва да се използват куки без контра, тъй като това подобрява презентацията на стръвта, а и помага за по-лесното откачване при скоростен риболов. Аз правя две неща – едното е да огъна жилото леко навътре, ;по посока на стъблото, с което се подобрява задържането на стръвта, а другото е да отпусна леко (да е мек) ластика, който използвам – Scnsas 0.6mm Pure Latex.
Освен това, слагам над плувката две задни сачми No12 над плувката. Първата е поставена на 2.5см от антената, а втората – точно до халката на плувката. Това е защото искам плувката да започне да работи веднага щом влезе във водата, а и в случай, че използвам плувка с фина антена и се получи нещо като малка въздушна възглавничка до халката на плувката, която да я вади от водата. Задната сачма елиминира този проблем.
Основната линия на монтажа е влакно Berkley XWR 0.08mm, с повод 0.06mm от същата марка. Това е ново, много гъвкаво и наистина добре произведено влакно, на което тази година, в Shakespeare Superteam, направихме нещо като полеви тест и бяхме наистина впечатлени.
Разпръсването на стръвта в широк район бързо привлича бабушката в участъка
На далечните линии хич и не си правя труда да гледам за плитчини или падове, особено на тези канали, защото рибата се чувства доста по-безопасно в по-дълбоки води, така че на далечните линии е по-важно да намерите дълбочина около 1.5м. На плитчините рибата се плаши лесно, тъй като водата е доста бистра.
Днес ще захраня два участъка, и двата на 11 метра, от двете ми страни – вляво и вдясно, като използвам един и същ монтаж; важно е да си изберете наум някакви дява маркера на отсрещния бряг, за да знаете точно къде да хвърляте стръвта.
За да постигна две различни презентации на стръвта, днес ще използвам на далечните линии два различни монтажа, с различни модели на утежняване. Първият монтаж отново е с плувка Preston 4x12PB14 но този път е със стъпаловидно утежнение от сачми No11 точно под половината дълбочина, а след това осем No13 отдолу, с влакно на основната линия 0.08mm и повод 0.06mm и кука Fox MP1 с размер 24.
Вторият монтаж е с ръчно правена плувка 4×10 French Ablette Dufil, утежнена с образуваща обратен конус броеница от сачми No13, който ще използвам само ако кълването започне да стане колебливо. Отново основната линия е 0.08mm , а поводът – от 0.06mm, а куката – без контра Fox MP1 с размер 26, но се надявам този монтаж така и да не ми потрябва.
Плувките са утежнени така, че да ловя на инч от дъното, но веднага щом уловя първата бабушка, ще почна да намалявам дълбочината, за да открия оптималната дълбочина, на която се храни бабушката, тъй като те ще се щурат наоколо в преследване на вдигналия се над дъното джокер.
Днес започнах със захранване на 4-метровата линия с около 125ml „гол” джокер, който изсипах с голямата купа на щеката във водата, с въртеливо движения, за да може стръвта да се разпредели в по-широка зона; това бързо привлича платиката в участъка и помага да се хранят по-доверчиво, отколкото ако стръвта беше пръсната в по-малка зона.
И двата далечни участъка след това се захранват с пълна къпинг 250ml гол джокер – първо на единия, после на другия ловен участък, като отново стръвта се разхвърля в по-широка зона.
След това започвам на 4m линия с 1 джокер на куката. Не трябва много за да клъвне и бързо почвам да вадя малка, 20г бабушка на всяко замятане. След това улавям две малки платички по 150г и бързо опитвам с вердевас дъното, да видя дали няма повече от тях. След като 5 минути не клъвна въобще се върнах на единичен джокер на куката.
Колкото повече се задържите на този участък, толкова по-добре, за да може да има време в другите участъци да се настани риба и да започне да се храни с повече доверие.
След около 30 минути улавям 3 малки костура от около 70г , последователно един след друг, като това е и сигнал да подхраня отново, този път на ръка с малки късчета овалян в глина джокер. Пет минути по-късно отново улавям бабушка.
Понеже винаги гледам да ловя по-бързо, бутам оливетката надолу и събирам всичките No13-ки в броеница над късия, 10см повод. Сега гледам плувката да се изправя и това става много по-лесно, отколкото да я чакам да отплува.
Освен това, така се вадят по-добри екземпляри риба защото обикновено те стоят точно под дребните рибки. Това сработва за малко преди отново да разделя сачмите от броеницата на разстояние една от друга, тъй като бабушката бързо „схваща” и явно повече й харесва презентацията с броеницата. Опитах също и със захранване малко по-наблизо, на 3 метра от брега, но явно днес нямаше да стане, така че бързичко се върнах на предишното място – на 4м.
След два часа риболов все така ловя бабушка на късата линия като вадя риби от по 20-30г и от време на време и някоя по-дребна. Ако беше открито състезание, щях да продължа на тази линия, докато напълно спре да кълве, или пък ако бях усетил, че рибарите около мен вадят по-добра риба от далечните линии.
Просто от любопитство, решавам да пробвам далечните линии, още повече че им бях оставил достатъчно време. Само топнах монтажа и плувката веднага се наклони, а ластикът започна да излиза. След кратка битка прибирам бонус от 220гв живарника, който след това е последван от по една едричка бабушка
на всяко замятане.
Веднага щом кълването намаля, смених с другия участък, за да оставя този малко да почине. По принцип, не е нужно да подхранвате отново, освен ако не спре да кълве, тогава бих подхранил една от далечните линии.
Просто за експеримент, хвърлям малко късче джокери с глина, за да измеря каква ще е реакцията на рибата, преди да реша дали да подхраня другата линия или не.
След доста ангажираща 5-часова сесия днес, съм събрал около 250 малки бабушки, с няколко бонус костура и скимера „за цвят”, или тегло на улова от около 6кг. Обикновено на този канал това е достатъчно тегло за влизане в класирането, като при това съм използвал стръв за по-малко от 20лв.
Често е много трудно да се каже кой ще бъде победител, тъй като всеки участък има потенциала за това в точния ден, но водят класирането онези риболовци, които са работили най-много.