Маршрут на Мурла – пъстърви на щека

Когато за първи път ми казаха, че на яз. „Морла“ ври от риба, първоначално не повярвах. Наслушал съм се за арендаторски язовири, където няма риба. Когато обаче хванах 15 кг пъстърва за три часа, си промених мнението.

Язовирът се намира встрани от шосето между Карлово и Сопот. От дясната страна на пътя се вижда голяма табела „Спортен риболов“. Водоемчето не е много голямо, но до стената дълбочината достига 15 м. Единият бряг на язовирчето е обрасъл с борова горичка, място, много подходящо за летен семеен излет. Изобщо мястото е чудесно за почивка.
Арендатор на водоема е Петър Алатинов, собственик на фабриката за безалкохолни напитки „Комфорт 2000“. Човек с финансови възможности, той е решил да инвестира достатъчно средства и във водоема, за да го направи привлекателен за риболовците.
За риболов се заплаща такса от 4 лв., като отделно се плаща уловената риба. Най-голямото преимущество за обикновения риболовец е, че уловената риба не е задължително да се взима. След излета тя трябва да се предава на пазача. В момента в язовира са пуснати 2000 пъстърви от 200 до 500 грама, 3000 шарана, сом и има над 10 тона каракуда. Сега собственикът търси да закупи шарани над 5 кг, които да пусне в язовира.
Докато пием кафе със собственика, той ми разказва какво е направил досега на водоема и какви са плановете му за в бъдеще. Веднага след като е взел язовирът под аренда, са били пуснати 5 шарана с по една златна плочка. На едната плочка било гравирано кръстче. Условието е, който улови този шаран, да получи награда от собственика – 200 лв. На останалите четири шарана има плочка с лика на собственика. За тях наградата е съответно 150 лв., 100 лв. и две по 50 лв.
Сега в процес на строеж е заведение на брега на язовирчето. На народни цени риболовците ще могат да хапват скара и да се охлаждат със студена биричка и безалкохолно. За риболовците ще има Рум-сервис – няколко млади момичета ще доставят поръчките във водата.
Предвижда се и всяка последна събота от месеца на брега да се тегли томбола с билетите от изминалия месец. Двама души ще спечелят талони за по 50 лева за ресторанта на язовира.
Освен това на брега ще се продава и жива стръв, ако някой си забрави червеите или пък не му стигнат.
След като си изпихме кафето, се настанявам на брега. Половината язовир е замръзнал, но брегът откъм гората е без лед и затова се установявам там. Разбърквам 1 пакет подхранка Van Den Eynde SUPERCUP и половин пакет FilStar Ванилия с коноп.
Почти съм убеден, че от подхранка няма нужда, но все пак се надявам да излъжа някоя каракуда. Брегът върви полегато и решавам да ловя на 9 м. Монтирам линия с плувка 1.5 г Maver Bachi. Основното ми утежнение е с оливетка 0.75 г на 50 см от клупа на повода. От оливетката надолу на равни разстояния са пръснати малки съчми. Започвам да ловя с кука Owner № 18. Премервам дълбочината и с удоволствие забелязвам, че на деветия метър е около 3.5 м дълбоко. Подавам четири топки подхранка и вкарвам щеката с два бели червея на куката. Започвам регулярно да стрелям с прашката червеи, без да спирам. Благоразумно съм се запасил с половин кило червеи и не се притеснявам, че могат да ми свършат. Стрелям по 4-5 червея, като от време на време подавам по една прашка гранула за пъстърва. Точно след 15 минути последва първият удар и първата пъстърва си отиде. Тънкият повод 0.8 мм не издържа, тъй като беше адски студено и ластикът ми беше замръзнал вътре в щеката. Сменям повода с 0.10 мм, като продължавам да стрелям червеи с прашката. Първата риба е около 300 грама. Кълването е много колебливо, а виждам, че на повърхността рибите се хранят активно, когато стрелям червеи. Намалявам дълбочината, като се вдигам около една педя от дъното. Веднага следва серия от няколко риби, но правя и няколко гелета. Явно куката, която използваме на яз. „Доспат“ за пъстърви, е малка. Решавам да я сменя и монтирам Hayabuswa серия 194 №13 – бронз. Нанизвам смело три червея и продължавам да стрелям с прашката. Следва серия бързи риби. Няма пъстърва под 200 грама. Започвам да забравям гадните зимни валати по обезрибените язовири. Ластикът се разпъва постоянно, рибите скачат над водата…
Решавам да експериментирам. Подавам няколко топки подхранка и увеличавам дълбочината, за да легна на дъното. Нанизвам два едри вердеваса и решавам да потърся каракудата. Миналата седмица местните са успели да извадят няколко каракуди. Шансовете са ми много малки, тъй като времето е адски студено, но решавам да опитам все пак. Плувката ми стои като вкаменена. Клатя, отлепвам стръвта, плавно я отпускам, но напразно. След около десетина минути плувката ми трепва леко и тръгва встрани. Засичам и… отново пъстърва, този път значително по-малка, около 100 грама.
Тогава си спомням, че собственикът ми каза, че е пуснал около 100 броя от 30 до 100 грама, за да види дали ще се аклиматизират. Отказвам се да търся още каракудата. Стрелям червеи и гранула, без да спирам, на всяко подаване на щеката. Пъстървата буквално полудява. Пред мен ври от риба. Понякога плувката дори не успява да се изправи и тръгва встрани. Очевидно е, че в язовира има адски много риба.
Започвам да прибирам такъмите. В крайна сметка се оказа, че имам 14,5 кг риба за малко повече от три часа. Какво пък, риболовът си беше направо перфектен при това безрибие, което цари по водоемите, които не са отдадени под аренда.