Ваглер на река, или кога да сменим тактиката

Какво ще откриете в тази статия:

Монтаж за риболов на болонезе и с подвижен ваглер на изтичане на река

Тактиката при захранване при всяка една от тези две използвани техники

Най-добрия момент за смяна на едната техника с другата

Коя е най-добрата техника, която да използваме на риболов? Всеки риболовец си е поставял този въпрос, когато отива на непознато място още преди да е започнал да избира захранката, размера на плувката или разположението на утежнението. Това наистина е присъщо за реките, където изборът е по-широк и специфичен. Имам навика да ходя на риба с приятели. Признавам, че идеята да хващам сам риба изобщо не ми доставя радост. Ако сме двама или повече, не само ще се забавляваме заедно, но това е и начин да намерим по-бързо най-добрите условия и начин на риболов. Днес моят придружител е другар от клуба – Жан-Пиер Майо, който владее отлично всички видове риболов с макара. Намираме се на брега на Сена в Байо, на юг от Сент и Марн. Пътят е покрай реката в продължение на много километри, което ни позволява да оставим колата точно зад нас. Това не пречи на природата да бъде наистина много красива и процъфтяваща. Между другото трябваше  да обърнем внимание  на Патрик – нашия фотограф, който предпочиташе да снима цветя и насекоми, отколкото да снима подготовката ни за риболова. Това място наистина има много риба и е добре зарибявано – преди години можех да уловя на фидер до 70 кг платика за пет часа! Но ако и платиките да преобладават, то червеноперките, както и други шаранови риби и мряната също присъстват и са представени добре. Течението по принцип е средно, като дълбочината варира от 3,50-4,50 м. За да определим по-добре местата, техниката и начина на риболов, Жан-Пиер и аз решаваме да използваме два различни метода. Той избира болонезето, а аз – подвижния ваглер на мач.

Тактика на Жан-Пиер

Изборът на място за риболов за него е надолу по течението. Опитът ни подсказва, че много скоро ще си оспорваме резултатите, като всеки от нас добре знае, че при риболова нищо не е гарантирано в аванс. Техниката на Жан-Пиер е съвсем проста – той решава да лови на 20 м – твърде далеч според мен, като запазва дължината на линията, без да отпуска надолу по течението. Това е толкова по-лесно за изпълнение, особено когато вятърът е срещу посоката на течението. Той разчита на  тази линия, защото разчита големите платики да дойдат бързо на неговото място, при което използването на такава линия ще му даде предимство. За разлика от мен, той ще може напълно да възпрепятства отклонението на плувката и може да задържа, което е най-ефикасно при риболова на хубави риби. Имайки всичко това предвид, той приготвя три линии с различен грамаж – 4 г, 6 г и 10 г. Първите две са предназначени за риби, така да се каже, минаващи – червеноперки или други бели риби, а последната е за платики. Всички са утежнени с големи оливетки. За да стигне дъното, Жан-Пиер използва тежка сонда, монтирана на куката, за да бъде точен при определяне средната дълбочина. Като край на реглажа на линиите си прави множество празни замятания на мястото си на риболов, като по този начин открива наличието на препятствия и евентуално закачки. Достатъчни са десетина замятания, за да получи точна представа за течението по продължение на около 15 м. След това се заема с приготвянето на захранката. Използва готови захранки за река на Rameau с бежов цвят, който е достатъчно светъл и със силна и приятна миризма. Хранителните частици на захранката му са средни по размер, а лепкавостта им е силна поради наличието на фиксатор.

Техника на Лорен

Не можейки да задържа линията върху мястото, където съм захранил, решавам да ловя малко по-далеч от Жан-Пиер. Шлеповете по реката минават на 40 м от високия бряг, а аз мисля да захраня на 30 м. Процедирайки така, се надявам да хвана риба още в началото. Ползата от риболова на ваглер е тази, че позволява да се лови на по-голямо разстояние от брега, сравнено с болонезето. При наличие на вятър обаче линията е съвсем под контрол поради потапянето на влакното. По-чести са случаите рибите да атакуват една движеща се по течението стръв, отколкото неподвижната примамка. Не е толкова важно използването на по-голяма дълбочина от действителната, тъй като бих могъл спокойно да избера риболов и с фиксиран ваглер, но подвижността ми позволява да наредя маса от важни тежести в долната част на линията, което е необходимо, когато ловим на хранително петно, носещо се от течението. Освен това един такъв монтаж, обратно на приетото, според мен при такива условия провокира по-малко на брой заплитания. В действителност, пак според мен, ако подобен монтаж се избягва от мнозина риболовци, то основната причина е, че, без съмнение, отнема по-дълго време да се направи, а при случай на оплитане – да се преправи. За моя монтаж използвам две мъниста от двете страни на ваглера. Това отдолу е блокирано от вирбел, като възелът е защитен от силиконов стопер, а отгоре мънистото е ограничено от един или два възела. За да определя дълбочината, използвам малка сонда, като извършвам това подобно на Жан-Пиер – с множество празни замятания. Дълбочината е не повече от 4 м, а ваглерът се плъзга само около 2 м. Това означава, че бързо ще влезе в работа след замятане. За да избегна оплитането, трябва преди всичко да се приспособя и да внимавам при замятането. То трябва да става много гъвкаво, придавайки на плувката една параболична траектория, а не опъната и праволинейна. Естествено е необходимо и да стопирате влакнто точно преди плувката да докосне повърхността , след което веднага да потопите линията под водата. По отношение на захранката използвам една лична рецепта, ползвайки оцветена едрозърнеста захранка, подобно на червен кускус. За целта поставям зърната в съд с вода за една нощ, след което изсипвам върху тях леко влажна, но все още твърда цветна боя. Резултатът е захранка с отлична лепкавост, но по-лека като цяло от тази на Жан-Пиер. По този начин частичките захранка ще се отнасят от течението и рибите ще придобият навик да ги атакуват, минавайки край тях, което е по-добре, отколкото да се настанят върху един неподвижен  килим от захранка.

За всяка риба си има техника

След като добавихме около по ? фуй – дребен вердевас, както и известно количество замразени червеи към захранките си, и двамата приготвяме по около десетина топки захранка. Фуито не е задължително, но, ако не можете да блокирате линията върху мястото на захранване, леките ларви, които се отнасят лесно от течението, позволяват да задържите рибите активни над дъното. Жан-Пиер захранва точно и често надолу по течението, където неговият контрол над линията е най-добър. Тъй като смята да захранва регулярно,  той е запазил около 12 литра захранка в кофата си. Понеже линията ми се намира в готовност за риболов почти пред мен и въпросът със задържането на линията не стои, захранвам само до 3 м по течението надолу. От десетте топки, които хвърлям, две са много стегнати, така че да не може да се пръснат на повърхността и да привлечат рибите по-бързо в зоната на риболов. При първите три замятания с три вердеваса на куката аз регистрирам едно пипане в края на изтичането, но рибата изпускам. Сменям червеите и замятам отново. Точно на същото място плувката ми потъва и този път вадя първата си червеноперка. Сценарият се повтаря през целия първи час и на всяко четвърто-пето хвърляне вадя риба. От своя страна Жан-Пиер няма нищо освен една малка червеноперка. Риболовът се оказва труден – това, което не ми се нрави, защото е удобно да се лови на английски. Почти по същото време решаваме да увеличим ритъма на захранване, за да накараме платиките да се появят. Двайсетина минути по-късно Жан-Пиер извива глава към мен с голяма усмивка. Огънатата му пръчка не оставя никакво съмнение – току-що е уловил първата си платика с тежката си линия, влачейки стръвта си по дъното. Най-досадното е, че червеноперките явно са напуснали моето място за риболов. Според мен това е така, защото платиките са ги прогонили, но моята линия минава твърде бързо, за да ги уловя. Решавам да сменя стегнатостта на моите топки захранка така, че да работят по-бързо и да се разпадат още на повърхността. Това определено ми свършва работа, понеже малко след това и аз се разписвам с платика. Размерът й обаче е два пъти  по-малък от тази на Жан-Пиер. В края на третия час трябва да призная, че макар бройката на уловените риби при мен да е по-голяма, то определено теглото на неговите риби е значително по-голямо от това на моите. В случая италианците – болонезата, държи първенството на финала, побеждавайки англичаните – мача.  Това показва и потвърждава тезата, че ако има хубави риби за ловене, болонезата без съмнение е по-добра от английския риболов, но че английският е по-ефикасен като старт за червеноперките. Накрая изводът е, че ако желаем да сме максимално резултатни, е най-добре да се придържаме и към двата метода – започнете риболова на английски и след като пипанията на червеноперките намалеят, вземете болонезата, за да потърсите платиките.