Риболов на Струма край Бобошево

Тръгвам за Кюстендил леко притеснен. Честно казано, риболовът на река не е силната ми страна, но приказките за гъста риба край Бобошево все пак ме карат да хвана пътя. Предишната седмица там бяха на излет Наско Боянов, Малкия Митко, Ивайло Христов и колегата от списание “На риба” Калоян Димитров. Останаха много доволни…
Отсядам при моя приятел Тони Исаков, състезател от столичния клуб “Муха”. Вечерта мина доста натоварено и сутринта едва се събудихме навреме.
Минаваме през единия от риболовните магазини в Кюстендил и купуваме 1 кг бял червей. Заедно с нас тръгва и италианецът Масимо. Пристигаме на реката около 8 ч. Според кюстендилци – съвсем нормално време. Още от пръв поглед реката много ми хареса. Широка е около 30 м, като на места достига и до 40 м. Не мога да преценя каква е дълбочината, но се вижда, че има доста големи вирове, където е дълбоко, и течението е доста бързо и мощно. Италианчето сяда първи, след него се нарежда Тони Исаков, а аз оставам последен по течението. Моето място е най-добро, веднага след мен започва един широк разлив, след който следва голям бързей. Именно там играят най-много рибите.
След като нагласяме куфарите, започваме да подготвяме подхранката. Дълбочината пред нас е около метър. Смятам да приключа риболова около 15 ч, така че разбърквам по-малко храна.
1 пакет Promix Special
1 kg NATUR Van Den Eynde
1 kg River Ice Van Den Eynde
1 kg пръст
Храната става тежка и лепкава, точно каквато трябва да бъде за река. Отказвам се да стрелям бял червей с прашка, тъй като течението е много силно. Затова правя 6 големи топки подхранка, които пълня вътре с бял червей. След това изсипвам около 500 г червей в храната и подхранвам на 11 м.
Тони Исаков лови с новата подхранка на MILO за скобари, като добавя и той малко пръст и половин кило бял червей. Италианчето Масимо бърка Promix Special и Van Den Eynde NATUR.
Водата е доста мътна, направо прилича на боза и аз съм доста песимистично настроен, но…
По настояване на Тони Исаков правя два топсета. Единият с класическа плувка тип буре – 3 г, а другият с близалка 8 г. Да си призная, минава малко време, докато все пак започвам да се ориентирам в този специфичен за мен риболов. Идеята е линията да се подаде така, че да остане през цялото време изпъната. Когато задържам плувката за секунда на място, стръвта се отлепва от дъното и точно в този момент атакуват повечето риби. 3 грама плувка обаче ми идва лека, въпреки че при мен течението е значително по-слабо, отколкото при Тони и Масимо. Докато аз разсъждавам и се оглеждам, Тони вече е извадил няколко риби. Изсипалият се дъжд обаче е прогонил някъде скобарите. Ловят се основно мряна, кефал и морунаж. Монтирал съм и на двата топсета куки № 16, но след няколко гелета слагам № 20 и нещата си идват на място. След повече от половин час вадя първата риба, хубава черна мряна. Такива, често казано, са рядкост в Марица край Пловдив. Веднага след това вадя още няколко риби, като не забравям да подхранвам периодично. Да си призная, рибата е доста капризна, пипа много фино. Междувременно няколко риболовци, които вече бяха на брега, когато пристигнахме, започват да събират такъмите си, без да са хванали нищо.
По-любопитно ми е обаче да опитам риболова с близалката и заставам за кратко зад Тони. Виждам го как подава линията, като пуска такъма точно под върха на щеката. Течението поема стръвта, изпъва я и цялата линия потъва изпъната във водата. Буквално си представям как стръвта нежно стърже по дъното. За секунда Тони задържа близалката и тя плавно регистрира кълване. Засечка и… рибата е на ластика. Монтирам моя топсет с 8 г близалка и започвам изтичането. След няколко проби вадя първата риба, но кълването по-скоро ми заприлича на закачка в дъното, поне така го възприех отначало. И Тони признава, че рибата кълве доста мудно и може би затова се лови по-добре на класическата плувка, която е значително по-лека от близалката. Правя си един експеримент, като монтирам плувка 1.5 г, но веднага се отказвам, понеже тя изтича като самолет…
Междувременно Масимо е извадил няколко риби, като е монтирал близалка 10 г. Течението при него е много силно, понеже реката там е най-тясна. Без много приказки Тони Исаков регулярно дърпа риба след риба. Около обяд вече почти ми се изясни за какво става дума и започнах да ловя все по-уверено. Последва серия от кефали и мряни, а по-късно няколко прилични морунажи. Жалко, че ги няма прословутите скобари, но това вероятно се дължи на факта, че времето все още не е достатъчно изстинало. Истината е, че реката край Бобошево е много богата на риба и човек има възможност наистина да се учи да лови риба, а не да чака някое епизодично кълване.
След няколко стандартни монтажа за утежняване на плувката се сещам за една статия, написана от моя добър приятел и състезател Ивайло Христов, който описваше една френска линия с пръснато олово. Разпределям съчмите по този начин и така изтичането става значително по-спокойно, а кълването по-отчетливо.
Това, което ми направи добро впечатление, беше подхранката на MILO, с която ловеше Тони Исаков. Тя е отскоро на нашия пазар, доста едра е и много тежка. Разработена е специално за риболов на скобари на река. Определено се харесва на рибата, защото всички риби, които ловихме, повръщаха светлозелени частици, с които изобилства храната на MILO.
Около 15 часа започвам да се ориентирам към събиране. Тони и Масимо твърдят, че около 16 часа обикновено следва нов пик на кълване, но аз нямам време да го чакам, все пак имам да пътувам около 200 км до Пловдив. Събирам такъмите и вадя рибата. За моя изненада имам повече от 4 кг риба, което си е живо постижение за мен, като се има предвид, че риболовът на река е нещо, което практикувам изключително рядко. Тони Исаков има малко повече риба от мен, а Масимо, който беше на най-лошото място от тримата, има най-малко риба. Тръгвам си за Пловдив с твърдото намерение да дойда отново, когато тръгнат скобарите.