Алън Скоторн – пътят на един дърводелец до световната титла

Алън Скоторн споделя един от факторите, които му помогнаха да се изстреля в орбитата на световната слава и да стане един от най-успешните мачови риболовци на планетата… ходенето по брега.

Той смята, че много други риболовци могат да подобрят своите умения и темпа на улов, ако  се поразмърдат, когато са изтеглили безнадежден участък . Вместо да стоят като залепени за рибарското столче, трябва максимално да се възползват от предимствата на ситуацията и да се прокраднеш край известните звезди, подредени в същата линия или до риболовците, които се радват на добър улов.

Така Алън успява да шлифова много от техниките и методите, които ускориха счупването на рекорда с 5 световни титли, три от които поредни, европейска корона и участие във всички международни събития, след като през 1993 г. става състезател-дебютант в английския национален отбор.

Алън, 49г., казва“: „Може и да прочетете за някои методи или да ви разкажат за тях, но най-добрият начин да разбереш нещо ново или непознато е да гледаш как най-добрите риболовци изпълняват тези техники“.

„Докато преминавах през различните степени на чиракуване в мачовия риболов  често ходех на откритите състезания в Burton Joyce и то не за да ловя, за да обикалям и наблюдавам такива като John Dean (Джон Дийн), Dave Thomas (Дейв Томас), Wayne Swinscoe (Уейн Суинскоу) или Don Slaymaker (Дон Слеймейкър).

През 1993 г. Алън напуска работата си като дърводелец-мебелист и става състезател-дебютант в английския национален отбор.

„Обикновено се промъквах по корем на брега, така че този, когото наблюдавах, да не ме види, а след това просто седях тихо и изучавах всяко негово движение как изведнъж променя дълбочината, премества утежнението или сменя захранката. А пък след мача ги разпитвах за различни подробности, като старателно събраната при шпионирането информация се вряза завинаги в съзнанието ми и после влизаше в приложение при съответния случай. Не ще и съмнение, че всичко това ми помогна да подобря моите умения и разбирания.

„Спомням си един мач на Derbyshire Derwent от преди доста време, когато Уейн изтегли участък, в който се налагаше да нагази във водата. Аз легнах на брега и го наблюдавах , а пък той май не знаеше, че съм там.  Това, което видях, беше невероятно. Около него имаше една камара кефали, но кълвеше само от едно единствено местенце и при това само когато презентацията му привличаше окото на рибата. За да успее да представи стръвта както трябва, той непрекъснато сменяше ту ваглер, ту стик и завърши с 30кг , което тогава си беше доста добро тегло“.

„По онова време риболовците нямаха навика да напускат участъка и кротко си седяха на мястото, мъчейки се да предизвикат кълване, вместо да спрат риболова и да наблюдават някой, който успешно лови.  Опитах се да набия идеята в главата на моя син Оливър, но той така и не се решава да опита. Аз все още го правя и трябва да ви кажа, че има риболовци, които не са сред фаворитите, но има какво да научиш от тях“.

„Един ден бях на Hayfield и един симпатяга с евтин прът и макара, която беше само за едното издърпване на рибата, вадеше шаран на 11мм пелети от писия, нещо, което не бях опитвал, но след това ми ловеше риба.“

През 1993 г. Алън напуска работата си като дърводелец-мебелист и става състезател-дебютант в английския национален отбор. Решението да лови 24/7 бе подпомогнато от факта, че само от откритите мачове през предходните три години Алън натрупва страхотната сума от 33,500 британски лири – солидна сума за онези дни преди появата на Fish ‘O’ Mania, която му помага да си купи къща и да създаде семейство.

И макар и момчетата с работа от типа „ширпотреба“ да припомнят, че Алън води живот като в приказките, най-вероятно променят мнението си, ако хвърлят едно око на ежедневните му дейности. Той става в 6 сутринта и започва работа по кита си – няма монтаж, който да е използван два пъти и нищо не се оставя на случайността.

През зимата, когато лови на вердевас на места като канала  Stainforth & Keadby , той е навън и чисти стръв независимо от времето, а да не забравяме и за дребната задача да участва в поне три мача седмично, така че да се поддържа във висока риболовна форма и да се харвсва на спонсорите си.

Като заговорихме за спонсори, това е новия пролетен сезон за Алън след решението му да напусне  дълго време подкрепящата го Shimano, с която подписа още в далечната 1996 г. и да обедини усилията си с Drennan International.  Тази стъпка го зареди с нов ентусиазъм, тъй като сега има шанса да предлага идеи за подобряване на риболовните принадлежности.

Алън признава: „Не ще и съмнение, че Drennan ми дадоха допълнителен тласък, а и е фантастично да работиш с такива хора като  Питър Дренан (Peter Drennan)  и Гари Барклей (Gary Barclay), които изпитват истинска страст към този спорт. А прекарах няколко дни в завода, нахвърляйки идеи не само за сериите пръти, щеки и макари, но и всякаквите му там дребни наглед нещица, които могат да имат голяма роля.

„Изкарах си страхотно с Shimano и наистина оценявам всичко, което фирмата направи за мен, но бях малко огорчен от това, че нямах достатъчна възможност да вложа енергията си в продуктовата гама. Някак си нямах чувството, че имам достатъчно участие в разработването на нови риболовни принадлежности – повечето от тях бяха правени в чужбина така, че да се харесат на риболовците в Европа, а не бяха насочени специално към английския пазар.“

„Винаги съм харесвал продуктите на Drennan и можех да се присъединя към тях още преди години, но съм много лоялен човек и трябваше да остана с Shimano.

Разделихме се с добри чувства и се надявам да успея да насоча цялата си енергия към Drennan. И тъй като гордостта ми не позволява друго, освен да съм на топ ниво, когато се присъединявах към фирмата Питър Дренан ми каза нещо, което ми даде голяма увереност, а именно, че дори и да не спечеля друг мач, вече съм постигнал достатъчно.“

Празнословие

Алън отвърна на високопарното изявление на Пийт Клапъртън (Pete Clapperton), че Англия трябва да бие само два отбора, за да спечели световната слава, с думите „Говориш празни приказки“.

В голямото интервю от миналия месец Пийт подчерта, че единствено Италия, Франция, Холандия и страната-домакин стоят между Англия и златото в отборното класиране, стига да има правилно разпределение на водоема, на който се провежда първенството.  Според него останалите участници – особено отборите от Източна Европа – идвали единствено заради безплатните сандвичи, осигурени от държавата-домакин!

Алън направо избухна: „Харесвам Пийт, но той говори абсолютни тъпотии. Той изобщо не е в час със световната сцена, и ще бъде принуден да си вземе думите обратно, стига само да присъства на едно от съвременните международни събития. Мога само да обобщя, че той още живее в 1990-те, когато все още се намираха лошо подготвени отбори.

„Спомням си как на световното първенство през 1994 г. руснаците седяха на обърнатите си кофи, тъй като си нямаха собствени рибарски столчета. Само две години по-късно те спечелиха европейския шампионат в Чехия и то на водоема, където ще се провежда тазгодишното световно първенство!

„Изобщо не правете такава грешка – повечето отбори ловят, а и подхождат към събитието с възможно най-голям професионализъм.

Напоследък такива като Русия, Унгария и Полша, а и други признати европейски отбори, са голяма заплаха.“

Живот на върха

Алън е уверен, че е зареден с достатъчно ентусиазъм, за да остане на върха още няколко години,  макар и да признава, че годините вече започват да си вземат своето – стига да не сте Стив Гарднър.

Той казва: „Стив е направо невероятен за своите  години и е вдъхновение за всички нас. Наричаме го Ротвайлера защото непрекъснато ни следи за точките на международните мачове. Сигурно ще се оттегли едва когато получи поздравителна телеграма от Кралицата за своята 100-годишнина.“

„Ще разбера, когато ми дойде времето да се пенсионирам. С възрастта става все по-трудно да складираш нови работи в паметта, тъй като там вече има толкова много неща. Реакциите ти постепенно се забавят.

„Спомням си, че гледах Боб Нъд (Bob Nudd) малко преди да му кажат, че отпада от английския национален отбор.

Не че не беше във форма, но се виждаше как започваше да прави нещата по-бавно – настаняването, опаковането на риболовните принадлежности вече му отнемаше повече време.“

Докато Марк Даунс (Mark Downes) и Марк Еди (Mark Addy) имат доверие на по-млади състезатели – вижте Уил Рейзън (Will Raison) – когато младият Алън стартира в риболова,като че ли всичко е срещу него. Той започва да лови пъстърва на червей на рекичката близо до дома му в Barnsley (Барнсли), като постепенно прогресира на мачовете за младежи , участва също и състезанията на местния язовир Worsbrough Reservoir и едва след това се присъединява към лагера на Barnsley Blacks, където за пръв път лови в Първа национална дивизия на река Уеленд (Welland) на 16-годишна възраст.

Алън си спомня: „Един от състезателите на Barnsley отпадна и ме взеха от резервната скамейка, а завърших втори в моята 70-участъкова секция със 7lb 6oz бабушка, като бях изместен от Морис Такър (Maurice Thacker ), чийто улов беше 7lb 10oz. Тогава си помислих, че това е достатъчно, за да ми дадат редовно място в отбора, но капитанът Дик Клег (Dick Clegg) си беше наумил да взема само по-възрастни риболовци, а не млади, така че си останах на резервната скамейка.“

Неговият голям пробив идва през 1990г. на Европейската Супер купа, провеждано на по онова време пълния с риба Holme Pierrepont  в Нотингам. Печели го гръмко, като улавя 33кг платика в деня на откриването и 14кг скимери и бабушка 24 часа по-късно, с което отвява конкуренцията от доста талантливи риболовци.

На следващата година е трябвало да си запази титлата. Той печели секцията в деня на откриването, но плановете му се объркват, тъй като вместо да подхранва с топки дънна захранка захранва насипно с кастери за бабушка, което кара рибата да се качи високо във водата.

Той казва: „Завърших четвърти, но все ощепотръпвам при спомена за количеството бабушка, което закачих неправилно или изпуснах през този ден, тъй като те обикаляха навсякъде по участъка заради пръснатата навсякъде храна. Но това си беше част от моята крива на обучение

Това е моето момче

Количеството шампионски титли няма как да не направи името на Скоторн извесно, но ако оставим настрани поразителната поредица от трофеи и медали на Алън, нека не забравяме, че неговата съпруга Сандра е двукратен световен шампион за жени – през 2003г. и 2007г. , а преди шест години 21-годишният им син Оливър грабна бронзовия медал в индивидуалното и златото в отборното класиране в световния шампионат за младежи, а през следващия сезон бе коронован за национален шампион сред младежите!

Алън казва: „Хората автоматично си мислят, че Оливър ще тръгне по моите стъпки, но казано честно, това не е лъжица за всяка уста. Хората очакват от него да е по-добър, отколкото е способен да бъде.

„Явно трябва да кажа на Оливър доста неща, но той е самоук и често нямам възможност да му отделям време.

„Той е много добър на вердевас и си мисля, че трябва да се концентрира върху риболов а на търговски водоеми.“

Специален момент

Макар и всяка от шампионските титли на Алън да заема специално място в мислите му, донеслата му истинско удоволствие е тази, спечелена на Унгария 2007.

Той разсъждава: „Не ме включиха в мача на откриването предната година в Португалия, така че трябваше да се докажа.

Това е мач, който завинаги ще остане в съзнанието ми, тъй като лових на голяма дистанция на слайдер и се чувствах наистина добре с този метод. А и през двата дни в моята секция бях изправен срещу някои от най-добрите риболовци в света.“

Бъдещето

Докато много от риболовците от поколението на Алън опяват за търговските водоеми и липсата на спортни събития, той смята, че посоката, в която е поел мачовият риболов, не е чак толкова лоша. Той приема, че отборните състезания, при които има по 10 риболовеца от всяка страна, вече са останали в миналото и бъдещето сочи към екипи от по 4-5 човека.

Алън казва: „Трябва да приемем, че мачовият риболов се разделя на три категории: клубно ниво, средно ниво, при което риболовците , които са повече от способни да ловят по всички методи, искат да ловят заедно и висш пилотаж.

„Аз съм галеник на съдбата, тъй като по време, в което разходите за гориво се покачват и риболовците се въздържат от пътуване, аз имам съвсем на близо река Дон, езерата Линдхолм (Lindholme), каналите Ню Джънкшън (New Junction) и  Stainforth & Keadby.

„А този сезон възнамерявам в лятната лига да лова на характерната с приливите рекаTrentоколоSouth Clifton, където миналата година вадеха фантастичен улов. Заведох там един младеж, който искаше да лови мряна, но кълвеше и платика. Извадихме две мерени, но и 60lb платика.

„Така че когато някой ви заговори за старите времена на Long Higgin, не се заблуждавайте. По онова време като извадите 11 lb за това се говореше с дни, а за 20lb – през целия сезон!“