Седми бронзов медал за България в световното по риболов на пъстърва

ХХ –то Световно първенство по риболов на  пъстърва с естествена стръв – Франция 2012

Тази година за изненада на всички страни – участници в досегашните световни първенства, състезанията и в двете пъстървови  дисциплини бяха насрочени за месец май, и то в различни страни- „Естествената стръв „ на 5 и 6 май в гр. Бургоан Желю- Франция , а „Улов на хищна риба от брега” на 25 и 26 май в Зельона гура- Полша. Обикновено, „Естествената стръв” се провежда винаги в края на септември.По тази причина формирането на национален отбор не беше възможно от състезания и се наложи да се сформира, така да се каже служебно. След консултации с капитаните на водещите отбори на „Острието” – София, ЛРС-Девин и „Родопа 2002” Смолянв отбора попаднаха Георги Гетов и Тодор Костадинов ЛРС- Девин, Борис Бояджиев и Любомир Бояджиев от „Родопа” и Емил Петрунов и Иван Тотков от „Острието”.Както знаете, обаче Иван почина след кратка битка с коварно заболяване, което б еше голям удар и за нас- неговите колеги и приятели. Поклон пред паметта му! В последния момент , поради служебни ангажименти се отказа и Емил и на негово място тръгна Йордан Велич- ков от ЛРС- Девин. Така оставайки петима решихме да тръгнем с един автомобил, пестейки средства за път, който се оказа не само дълъг но и скъп.От Смолян потеглихме на втори май – сряда и в Девин се срещнахме с Гошо, откъдето взехме Данчо и от там в Пловдив, където ни чакаше Тошко. След кратко спиране за пазар, продължихме за София и към 17 часа преминахме границата при Калотина.Пътувахме нормално с традиционното спиране в едно заведение в Сърбия, край Крушевац за хапване на превъзходната  „вешалица”- пържола от свинско контрафиле.От Сърбия през Хърватска и Словения на сутринта влязохме в Италия.

По принцип през годините сме се стремяли Италия да я караме през нощта, тъй като движението около Милано през деня е много натоварено, но този път за наша изненада  то беше нормално.За това си е имало обяснение,което разбрахме по-късно- литър дизел в Италия струва 1,85 евро.Да не говорим таксите за магистрали – само в едната посока платихме 60 евро!

Минавайки през Торино стигнахме до границата с Франция и там се изправихме пред дилема –да минем през тринадесет киломитровия тунел Фрежус или през седемдест километра обходен път през Алпите.Тъй като за тунела трябваше да платим  49 евро , а и времето беше хубаво, решихме да тръгнем през обходния път. Изминахме десетина километра сред чудесната природа на Алпите, спирахме за снимки, докато видим една табела ,на която на няколко езика пишеше, че прохода е затворен.

И така отново надолу  през тунела  и около обяд пристигнахме в гр.Бургоан Желю на тридесет километра южно от третия по големина град на Франция- Лион. Включихме GPS-а и той ни отведе в къмпинга,  в който бяха резервирани две дървени хижи за нашия отбор. Тук е мястото да кажа, че резервацията беше направена от мой първи братовчед, който живее в Лион от двадесет и три години.

В момента когато се настанявахме пристигнаха и френски състезатели, които познавахме от предишни състезания и те се оказаха наши съседи. Това не беше френския национален отбор, а клубен отбор от Френските Пиринеи, които заедно с още един френски, два италиански и един от Андора, плюс националните отбори на Италия, България, Франция и Хърватска бяха участниците в Световното първенство за 2012 година.

Франсетата ни казаха , че от шестнадесет до осемнадесет часа може да се разглежда трасето. Хижите бяха много хубави с пълно кухненско оборудване, климатици и всичко необходимо за добър престой. Изкъпахме се и право на реката, за да разгледаме трасето. Къмпинга беше на дванадесет  километра от реката и там намерихме  всички отбори с повечето наши приятели от Франция, Италия и Хърватска. На пръв поглед, реката беше доста бърза, не много голяма, с чудесно подготвено трасе покрай нея.  След огледа побързахме да се приберем ,на другия ден беше официалното тренировка.Изпихме по една бира , хапнахме и в леглата.

 Петък- четвърти май:

В девет часа сме на реката и както бяхме решили тръгнахме заедно по трасето за да видим каква е действителността, какви линии ще ползваме,какви риби има,на каква стръв ще кълват и т.н. Трите часа минаха

и седнахме да правим разбор.По принцип домакините са длъжни да предоставят стръвта- земен или торен червей и ларвите на восъчния молец /камола/.За наше учудване преди тренировката раздадоха само камола и заявиха, че фирмата производител от Италия не е изпратила червен червей,след което ни показаха магазина да си купим.Какво да правим-дадохме по 10 евро,една кутия червеи е между 2,5 и 3 евро.

На тренировката, освен с линии-верижка от съчми видяхме, че италианците ползват и големи оловни сфери-десет, петнадесет грама, с които задържаха в бързата вода и имаха успех.Тъй ката не бяхме ги ползвали за състезания , те джентълменски ни показаха монтажа,та от магазина си купихме и оловни топчета.Както се оказа по-късно, добре направихме.

След обяд от петнадесет часа беше техническата конференция, на която се изтегли жребия за формиране на групите-за незапознатите по жребий се формират пет групи , като във всяка група има по един състезател от всеки отбор- в случая по девет,като непосредствено преди състезанието ,пак по жребий се изтегля коя група в кой сектор ще се състезава.

От шестнадесет часа в центъра на града беше тържественото откриване на шампионата.На техническата конференция и на цялото състезание присъства самия президент на FIPS-Международната федерация по риболов- Клаудио Матеоли. Трябва да кажа , че като член на Управителния съвет на Българската федерация по риболовни спортове бях натоварен със задача да сондирам мнение с ръководители от FIPS за домакинство на България за 2014 год.в една от  двете дисципли „ Риболов на плувка по нации” или „Риболов на хищна риба от брега”.

Откриването не беше кой знае какво- организацията беше откровено слаба.Марширувахме през половината град и това е. Коктейла беше на един стадион и когато отидохме всичко беше изядено и изпито.  На коктейла, обаче с помощта на съпругата на моя братовчед, която използвах като преводач свърших най-важната работа – среща с президента Международната федерация г-н Матеоли и след обстоен разговор ,на който представих позицията на БФРС , той лично се ангажира да предостави на България    домакинството  за 2014 год.,в дисциплината „Риболов на хищна риба от брега”.

Събота-пети май.

Първи ден от шампионата,в седем и тридесет сме на трасето .След изтегления жребий в сектор „А” се пада Гошо Гетов.Секторите започват от долу нагоре т.е.сектор „А” е най-долу по течението, а сектор „Е” най-горе. В сектор”В” е Тошко Костадинов, в сектор „С” съм аз,следва сектор „Д”, където е Данчо Величков и най-горе в „Е” е Любо Бояджиев. Тъй като освен нас петимата от България никой не ни придружава,нямаме никаква информация как върви състезанието. Не можеш да следиш едновременно осем състезатели и накрая се стигна до изненада, която не беше благоприятна за нас. За непосветените трябва да изясня накратко как става класирането. Във всеки сектор ,според броя на уловените риби за първо място се дава една наказателна точка, за второ две и т. н. Ако двама или повече състезатели са с еднакъв брой риби то наказателните точки се разделят по между им. Например заемат второ и трето място с еднакъв брой риби:2 плюс 3 е равно на 5 т.е. по 2,5 нак. точки.Състезателят с по-малко точки се класира по напред. Ако са с еднакъв брой точки се гледат броя уловени риби. И така след първия ден в сектор „А” Гошо е трети след италианеца и французина но с равен брой точки с хърватина, бие го по риби. В сектор „В” Тошко губи с една точка от хърватина, в сектор „С” където съм аз се случи нещо странно с хърватина вървим равни петнадесет минути преди края, аз бях хванал две риби той нищо и изчезна някъде надолу, когато финиширахме той изведнъж се оказа ,че е хванал пет риби за петнадесет минути и победи не само мен но и пред- ставителя на Франция. В сектор”Д” Данчо също не игра добре и раздели трето ,четвърто място с хърватина с еднакви точки и риби. Само в сектор „Е” Любо победи с една точка хърватина.

Равносметката беше , че изоставаме от Хърватска с 3,5 нак. точки.Безапелационно първи са Италия, следвани от Франция и Хърватска.Всички бяха много изненадани,защото винаги сме побеждавали  хърватите с двадесет-тридесет точки.Въпреки това не оклюмахме, имаше втори ден и бяхме сигурни в нашите възможности. Забравих да кажа , че в реката имаше , както местни ,така и допълнително зарибени балкански пъстърви между 150 и 300 грама.

  Неделя-шести май

През нощта валя пороен дъжд и когато пристигнахме на реката видяхме,че няма нищо общо с предния ден.Реката беше с поне 30 сантиметра по –висока.След жребия в сектор „А” се падна Тодор, в следващия „В” играх аз,в „С” Любо , Данчо се падна в същия сектор от първия ден „Д”, а Гошо отиде в „Е”.

Състезанието се провежда в два последователни дни, в четири рунда от по четиридесет и пет минути и петнадесет минути почивка между рундовете.По специална схема във всеки рунд  всеки състезател избира в различен ред мястото ,което ще заеме в сектора.В сектор „А” с Тошко се случи същия хърватин,който игра с мен първия ден и по същия сценарий ,само че в третия рунд беше изчезнал от погледа на Тошко и се  беше върнал  с няколко риби.Тошко е четвърти на 2.5 точки от хърватина.Но с това се изчерпаха хърватските надежди за медал. В сектор „В” аз изтеглих да избирам трети и се кротнах до една върбичка ,защото по принцип  ловя с въдица, която  е 8.5 метра и не мога да стигам отсрещния бряг, както тези с дължина 10 метра. На състезания допустимата дължина на въдиците е 10,20 метра. Затова аз смятах да ловя на късо, тъй като поради бързата вода ,рибата щеше да стои близо до двата бряга.И така аз застанах до върбата, но след мен италианеца, с когото се случи да играя и двата дни, дойде  и застана плътно до мен. Явно и той беше харесал мястото.С жест ми показа , че няма да си пречим и състезанието започна.И аз и италианеца започнахме с верижка от съчми и до един момент ловяхме риба за риба ,като спортсменски си правехме място за изваждането им, но накрая на рунда той улови 12 риби, аз бях с 8 риби, но се оказа , че французина е с 6, а хърватина с 2 риби.Отличен старт за мен.

На почивката видях италианеца да закачва оловното топче и го последвах, тъй като в бързата вода топчето се задържа по лесно.След оспорвана борба накрая французина ме победи само с една наказателна точка, но хърватина остана зад мен с цели 5,5 точки. В сектор”С” поради многото върби ,покрай които имаше много корени и мътната вода Любчо беше късал непрекъснато и завърши наравно с хърватина.Данчо в сектор „Д” пък остана само на половин точка от французина, като втория рунд му попречи да го победи, но той победи хърватина с 5 точки. Най силно през втория ден се състезава Гошо. В третия рунд той дори победи световния шампион Масимилиано Коломбо и в крайното класиране е на второ място на 1 точка от французина и 4 от хърватина. С това състезанието завърши.Постигнахме това, за което бяхме дошли въпреки и в намален състав.За пореден или по-точно за двайсети път от двайсет Световни първенства на върха застана отборът на Италия в състав Масимилияно Коломбо,Марко Леока, Стефано Тирони,Стефано Бошиазо,Симоне Капелин и Жилберто Коломбо. Световен шампион за четвърти път стана Масимилиано Коломбо,  следван на една риба от Стефано Тирони и на пет от Марко Леока.Втори отборно са французите и за седми пореден път с бронзовите медали е отборът на България!

При награждаването, купата и медалите ни бяха връчени лично от президента на международната федерация г-н Матеоли , който ни пожела по-добро представяне през 2013 в Италия!

По-късно вечерта ,както винаги на гала вечерята ние бяхме номер1, прекарахме весело заедно с нашите чуждестранни приятели. До нови срещи догодина в Италия! А да се надяваме през 2014 година в България .

 Борис Бояджиев – Бомара