Шум или вибрация е подхранването

Вие ще разберете колко много се отличава френският начин на подхранване от всички останали едва след няколко съвместни риболова с французи. Всъщност вие можете да подхраните само с няколко топки преди началото на риболова или да захраните обилно. Можете да храните активно, когато ловите платика, но каквото и да правите, вие винаги ще сте далеч от истината, когато става дума за подхранване по “френски”.

Аз съм сигурен, че риболовците, които използват много подхранка в Англия, все още ги смятат за ексцентрични. Френската философия е коренно различна от английската. За французите обилното и често хранене е напълно естествено, именно това е процесът на риболова. За да илюстрирам тази гледна точка, ще ви разкажа една случка.

Всяка година аз прекарвам една седмица във Франция заедно с Никол Биру, фоторепортер от френското риболовно списание Declic Peshe. През тази година ние ловяхме риба на река Sarra в Източна Франция. Реката беше дълбока около 3 м и с ширина от 40 до 50 м. Беше пълно с платика, казаха ни, че основните платики са по 2 кг, а има доста по-големи.
Никол ловеше надолу по течението заедно с англичаните Грип Найт и Пери Греъм. Останалите членове на групата се пръснаха нагоре по течението. Като цяло риболовът беше доста удачен през този ден, но най-удачен се оказа за гореспоменатите трима души.

Грип е типичен внимателен английски риболовец. Той е експерт по риболов на фидер на голяма дистанция. Многократен участник и победител в тази дисциплина на състезания в Холандия и Германия. Холандските и немски риболовци обикновено ловят на фидер на такава дистанция, която е недостижима с прашка за английски риболов. Така Грип забърка 3 кг подхранка с мисълта да я използва само за хранилката на фидера, без да стреля с прашка.

Пери е внимателен риболовец в най-добрия смисъл и последва тактиката на Грип. Никол каза само две думи – “МАЛКО Е”, и забърка двойно количество подхранка – 6 кг.

Никол направи първоначална подхранка с 10 топки, след това заметна фидера и продължи да подава по една топка на всяко презамятане. Останалите хранеха само с фидерите. Отначало риба ловяха и тримата. Но малко по-късно рибата на Пери Грип започна да намалява, докато Никол все по-активно продължава да лови. Никол се намираше надолу по течението след двамата англичани и вие може би си мислите, че затова е хванал най-много риба. По-интересното е, че той успя да дръпне и рибата, която се беше събрала пред англичаните. Как успя да направи това Никол? Ами той, образно казано, вдигна повече от шум, хранейки с топки и хранилката. Отначало риба ловяха и тримата, но с регулярното пляскане на храна Никол успя да събере рибата пред него. Най-интересното е, че щом той престана да храни (Никол си тръгна по-рано), рибата се премести нагоре по течението. Шумът беше решаващ за привличането и задържането на рибата.

Шум или вибрация

Всъщност думата шум е малко заблуждаваща. На слух ние определяме момента на падане на храната във водата като шум. Но под водата рибата не възприема така звуците, тъй като водата забавя звуковите вълни. Рибата по-скоро чувства трептенията, създадени от хвърлената подхранка. По-надолу обаче ние ще употребяваме думата шум като по-лесна за възприемане.

Целият процес на подхранването има елементи на шумова привлекателност за рибите. Подаването на жито или кастери създават във водата акустично “потропване”. С по-малка шумова привлекателност са червеите, но и те се усещат от рибата. Когато говорим за подхранване с топки, то шумовите вибрации се усещат на голямо разстояние.

Вибрацията като средство за привличане

Аз съм убеден, че вибрацията е основна част от привлекателността на подхранката. Разбира се, подхранката е източник на хранителни вещества за рибата, тя образува облак, понякога има цвят и спомага да се достави храната на дъното. Но много често по-голяма част от храната е глина, която не представлява хранителен елемент за рибите. Зимно време храната може да бъде до 90% глина. Но с глина или не, светла или тъмна, с червеи или кастери, храната винаги създава шум при подаване и вибрациите от този шум играят жизненоважна роля за нейната привлекателност.

Шумът не решава всичко

Четейки дотук, вие сигурно си мислите, че за да спечелите състезание, трябва просто да хвърляте във водата много топки храна и да вдигате шум. Нищо не е по-далеч от истината от този извод. В действителност големият шум в много случаи е равностоен на целувка на смъртта на вашето хранително петно. Ще дам два примера за това.

Първият е една история, която Никол разказва за първото си посещение на Ливърпулския канал Лидсе. Това е дяволски труден канал, където подхранването се състои от няколко червея, за да се хване риба. Там се носи мълвата, че риболовът е обречен на неуспех, ако стреляте с прашката по 8 червея вместо по шест. А Никол пристигнал на водоема с около 3 кг подхранка. Премерил дълбочината, разпънал щеката и подал 8 топки с големината на портокал. Съседните риболовци направо обезумели, след което си събрали въдиците и се прибрали по домовете. Никол, разбира се, не хванал нищо, което съседите му предварително вече знаели, като видели тази “бомбардировка” с храна.

Вторият пример засяга едно състезание, в което наскоро участвах. Състезанието беше на езеро, където се ловеше основно каракуда. Каракудата трудно се контролира с подхранка, но все пак се събира. Избрах да замятам на неголяма дистанция и на малка дълбочина, като на всяко презамятане подавах по една топка подхранка. Рибарите от двете ми страни ползваха само хранилките на своите фидери, които на всичкото отгоре бяха изключително малки. Аз не се притесних, когато те извадиха по няколко риби, тъй като ловях доста по-навътре от тях и хранех повече. Бях сигурен, че ще събера повече риба. Но бях разочарован, хванах едва 4 кг риба, а съседите ми имаха по 10 и 12 кг. Оказа се, че са ме били с повече хванати линове. А линовете определено се плашат от шума на подхранването. Ако каракудите бяха се събрали, което се случва на този тип подхранване, ситуацията щеше да бъде друга. Това показва как шумът влияе по различен начин на различните риби.

Типове шум

Съществуват два различни типа шумова привлекателност за рибите. Първият е силният шум от първоначалното подхранване, която безсъмнено разгонва рибата. Но всъщност рибата се връща много бързо, за да разбере какво толкова я е обезпокоило. Това е условен рефлекс за рибите, тъй като често шумът е свързан с мисълта за нещо паднало във водата, което става за ядене.

Вторият тип шум е при по-нататъшното подхранване в процеса на риболова. Тук вече ефектът е друг, тъй като шумът от всяка топка плаши една риба и привлича друга. Има, разбира се, различни подходи и тактики за подхранване. Така бабушката предпочита да се дохранва с малки топки храна регулярно, докато платиката предпочита големи топки храна на всяко презамятане.

Мнението на Стив Гарднър

Английският ас има особено мнение за тези два ефекта. Той смята, че в по-дългите английски състезания (5-часовите маратони) рибата реагира по-добре на основното подхранване, отколкото на дохранването. Неговата теория се базира на това, че едрата риба се държи по принцип по-далеч от вълненията, които образува подхранването. Когато вие преподхранвате, дребната риба се събира на вашата храна и не се отлепва оттам, ставайки все по-активна. Едрата обаче се плаши и стои на разстояние. Ако обаче вие храните по-нарядко и с по-големи топки, има голяма вероятност да се завърти и едра риба, което по принцип си е риск, но оправдан.

Стив Гарднър смята, че шумът от храната възбужда любопитството на едрата риба, но я прави предпазлива. Рибата е заинтригувана, но няма да остане на петното, ако шумът продължи. По този повод Стив си спомня едно престижно състезание на река Авон, което е спечелил. Ловили двамата с Алън Скотърн един до друг. Докато Алън подавал храна на всяко замятане, Стив хранел само с купинг след основната подхранка. В края на турнира Алън Скотърн имал много повече бройки риби, но Стив победил, тъй като неговите риби били значително по-едри.

Видове риби – ФАКТОР 1

Без съмнение някои риби предпочитат шума, други не. Най-добре се отнасят към шума шаранът и платиката. Веднъж гледах как Уил Рейсън лови шарани без грам подхранка. Той заметна 8 пъти с един 25-грамов ваглер в средата на водоема и на деветия път хвана шаран. Защо? Защото той използва 25-грамов ваглер не за да хвърля навътре, а за да създава шум. Защото шараните асоциират плясъка с топка храна или хранилка от фидер и отиват да видят какво има днес в менюто им. Червеноперката и мряната също обичат шума, но не след всяко презамятане. Има, разбира се, и риби, които не обичат шума – като кефала и лина.

Плътността на рибата – ФАКТОР 2

Несъмнено шумът ще работи по-добре там, където има голяма концентрация на риба. На такива места (обикновено рибарници) рибата ще се старае да се конкурира, за да достигне храната. В такива места рибата разбира, че шум=риболов=кука=смърт, но също така знае, че шум=храна и приема този риск. Има, разбира се, и моменти, когато шумът е вреден. Това става особено през зимата или след силно застудяване. Или на ранна пролет, когато рибата си хвърля хайвера.

Състоянието на водата – ФАКТОР 3

Шумът работи най-добре в мътна вода. Причината за това е, че в мътна вода визуалната привлекателност на храната е малка и звуковият ефект е по-силен. Също така при подхранване на плитка вода шумът предизвиква повече паника, отколкото привлекателност за рибите. Затова типът шум, който възпроизвеждате, е много важен. Преовлажнената подхранка прави шума като имитация на капка вода, докато тежката, като плясък от камък.

Всичко това е много важно и вие ще трябва да решавате на място, съобразявайки се с конкретните условия, как да храните. От резултата в края на риболова ще разберете дали вашата тактика е била правилна.