Французите за подхранката – част 10

Това е нашата техническа информация за различните видове пръст и глина, както и за техните смеси – сега трябва да се научите как да използвате всичко това на спортно ниво.

Дълго време пръстта е използвана натурална, т. е. в чист вид. Обикновено по този начин е увеличаван обемът или тежестта на подхранката, понижавайки хранителните й свойства. Използването на пръст в подхранката е излязло на мода през 60-те – 70-те години. През 80-те обаче състезателите практически са се отказали да използват пръст (по неведоми причини). Последните години обаче пръстта отново излиза на мода. Променил се е обаче начинът на използване на пръстта. Днес пръстта се подготвя като неделима част от компонентите на подхранката. Някои добавят ароматизатори в нея, други я оцветяват, за да получат точния цвят на дъното. Ароматизирането на пръстта дълго се е пазило в тайна от френските експерти. Например Jean Pierre Fougeat дълго е пазил в тайна факта, че ароматизира своята храна с ванилия или „brasem“. Днес това вече не е тайна. Повечето състезатели сега не крият своите рецепти (с малки изключения, разбира се).

Пръстта – ароматизирана, боядисана или чиста?

Всички състезатели обработват пръстта по различен начин. Французите и белгийците я ароматизират, а италианците и англичаните смесват различни видове пръст. Повечето светила в спорта боядисват пръстта при необходимост. За ароматизиране на глината се използват както течни, така и сухи ароматизатори. Сухият ароматизатор е достатъчно да бъде изсипан в пръстта и тя да бъде добре омесена. С течния ароматизатор е малко по-сложно. Най-добре е той да бъде разтворен във вода и с разтвора (с пулверизатор) да се овлажни пръстта. Овлажнява се само тази, която ще бъде носител на вердевас. Пръстта за добавяне в подхранката не се ароматизира, тъй като смесването на двете миризми може да доведе до отрицателен ефект.

Също така добър резултат дава ароматизирането на пръстта няколко дни преди използването й. Някои аромати освен това влияят на свойствата на пръстта. Ароматите на основа на захарите правят пръстта по-лепкава. Обикновената пръст с помощта на Aromix може да бъде изсветлена, да създава във водата облак, като същевременно ще бъде лепкава, но не колкото пръстта за река.
Боядисването на пръстта е честа практика на състезателите. Sensas даже пуснаха на пазара тъмна версия на известната пръст Terre de Somme. Променяйки цвета на пръстта от светла на тъмна, те променят нейното действие и се получава отлична пръст за бистра вода и студено време. В днешно време съществуват огромно количество бои за пръст, така че риболовците могат да получат на практика всякакъв цвят. Най-разпространените са тъмнокафяв, черен и жълт. Първите два на практика се сливат с дъното на водоема, а жълтият – напротив, контрастира на дъното и се използва предимно за риболов на платика. Както в случая с ароматизирането на пръстта, и тук няма нужда да я боядисвате и после да я смесвате с храната. По-добре първо смесете пръстта и подхранката и боядисайте всичко заедно.

Различните видове пръст могат да бъдат смесвани с други с цел получаване на най-ефективния килим за даден водоем. Една от най-разпространените смеси е обикновена пръст и бентонит. Автор на тази смес и най-голям експерт е трикратният световен шампион Alan Scotthorne. Тази комбинация дава възможност да се храни с малки стегнати топки, които задържат вердеваса, докато топката падне на дъното. Всичко зависи от силата на течението, на което се лови. Известно е, че понякога Alan Scotthorne е използвал 80% бентонит и 20% пръст, за да може да задържи вердеваса в топката, докато падне на дъното.

Принципно е възможно да се ползват всякакви комбинации между видовете пръст. Например чистият пясък, смесен с обикновена пръст, позволява да се добие такъв ефект, че когато топката падне във водата, да се разпадне на повърхността и да образува облак. Има възможност да се намали тежестта на глината, като се добави пясък. На практика възможностите са безбройни. Самият риболовец трябва да знае как действа всяка пръст, каква е нейната цел и какво ще се получи при смесването. А това е въпрос на много експерименти и проби.

За тази цел е много важно да се знае какво става с пръстта под водата. Отборът на Франция преди години е провеждал специални наблюдения в остъклен басейн, за да видят как действат отделните видове пръст и подхранка на дъното на водоема. Добре е да откриете бистър водоем и да поекспериментирате с различни видове пръст и подхранка. Така ще имате реална представа за нещата.

Как правилно да смесвате и използвате пръстта?

Колко пръст трябва да се сложи в подхранката? Това е най-често задаваният въпрос. Даже френските спортисти често се обръщат за съвет към престижното издание Declic Peche. На този въпрос не може да се даде еднозначен отговор. Пръстта в подхранката може да бъде от 0 до 100% в зависимост от конкретните условия. Но все пак съществуват някои основни правила, към които трябва да се придържаме. Излишно е да се използва пръст в подхранката при риболов на шарана, изключая моментите, когато се лови на много силно течение. Някои видове пръст (бентонит или глина) действат много силно слепващо и е достатъчно малко количество от тях за промяна на свойствата на цялата подхранка. От друга страна, често обикновената пръст е най-доброто решение. Трябва да се отбележи също така, че солта и захарта, които се съдържат в подхранката, убиват живата стръв в храната. Поради тази причина най-ефективно е подхранването с чиста пръст и вердевас преди риболова. В случая пръстта се явява носител на вердеваса. Французите ползват 15 топки пръст с вердевас за основно подхранване и едва 5 топки с храна, която ляга върху килима от пръст.
Освен това французите често ползват пръстта и като носител на коноп. Така конопът остава концентриран на едно място. Това е значително по-добър вариант, отколкото да се стрелят конопените зърна с прашка и да се разпиляват. При риболов в езера и язовири без течение, през лятото, когато рибата се храни активно, се ползва около 20% пръст в подхранката. През зимата и есента, когато рибата е слабо активна и не се храни, пръстта може да достигне до 70%.
Смесите за реки съдържат от 10% глина през лятото до 50% през есента и зимата.

За канали с бавно течение се използват от 30% пръст през лятото до 80% през есента и зимата.

Заключение

Обикновената пръст – тя е универсална за всички случаи, тъй като на практика не влияе на свойствата на подхранката. Най-добри резултати дава в езера, канали и бавнотечащи реки.

Глината – най-удачно е да се ползва в реки със средно и бързо течение.

Пясъчна пръст – топките се разпадат бързо на повърхността, много подходящи са за тинесто дъно за бързо разпадане на храната.

Често риболовците питат как трябва да бъде добавена пръстта в подхранката – суха или влажна, и каква трябва да бъде храната – суха или влажна. Това е много важно, тъй като от начина, по който е добавена пръстта, зависи цялостното действие на храната ви.

Ако смесите суха пръст със суха подхранка, ще се получи тежка и плътна подхранка, която задължително трябва да пресеете. Това може да се използва при риболов на течение.

От друга страна, ако смесвате влажна подхранка с овлажнена пръст, вие няма да измените свойствата нито на храната, нито на пръстта.

Има още един вариант: да се смеси пръст и много вода до получаване на рядка кал и след това да се добави суха подхранка. В резултат ще се получи много плътна смес. Това е подходящо при риболов на големи дълбочини, където платиката обикновено реагира на шума от храненето.