Французите за подхранката – част 9

МАГИЯТА НА ПРЪСТТА В ПОДХРАНКАТА

Когато през 70-те години англичанинът Perci Anderson използва пръст в своята подхранка, повечето от състезателите гледат на това като на черна магия. Защото до този момент французите експериментираха само с подхранки, а пръстта я подминаваха. Днес тя е основна съставка от храната на повечето състезатели по света. А френските риболовци са специалисти в тази област. Те най-добре знаят за всяка ситуация каква пръст да използват.

Съществуват различни видове пръст: това е пясъчна пръст, обикновена пръст, органична пръст (торовете), лепкава, сипкава, влажна, суха, тъмна, светла и още много видове пръст.
Съществуват три размера на частиците на пръстта: пясък (най-едрите частици), обикновената пръст и глината (най-ситните). Пясъчната пръст съдържа едри частици и затова е сипкава. Глината съдържа основно ситни частици и затова е по-лепкава. Повечето видове пръст са някъде по средата между пясъчната и глината.

Грунт

основна съставка на подхранката, включваща в себе си вердевас, тъй като на него (вердеваса) му е нужен носител. Това е т. нар. „килим“ на дъното на водоема, който се прави от пръст. Didier Guessard го обяснява пред престижното риболовно издание „Declic“ по следния начин: „На „килима“ от пръст вердевасът е добре защитен. Ако направите „килим“ от подхранка, това ще го убие. При правене на „килим“ от пръст аз съм сигурен, че вердевасът ми ще е жив и след края на състезанието.“ Така по мнението на един от големите френски състезатели пръстта е НЕОБХОДИМА, ако искате да храните с подхранка и вердевас едновременно. Ако желаете да научите повече за това каква пръст да подбирате, защо и в какво съотношение, прочетете тази статия…

Обикновена пръст

Най-разпространената пръст е под събирателното наименование „Terre de Somme“. Това не означава, че тази пръст я има само в долината Сомма (Франция). Името произхожда от района, в който риболовците от Северна Франция за първи път са използвали тази пръст.

Характеристики:

Обикновено тази пръст е светла – от бежова до светлокафява. Тя създава забележим облак във водата. Тези свойства определят нейното широко приложение в риболова. Тъй като не е много лепкава, тя практически не изменя свойствата на подхранката. Освен това тя не образува бучки в храната, а облакът, който образува, помага за привличане и задържане на рибата, особено платиката.

Добиването на тази пръст е елементарно. Старайте се само да не копаете пръст веднага след дъжд, тъй като тя е кална, а и по-трудно се сее.

След като сте напълнили кофата с пръст, я пресейте, за да премахнете боклуците и по-едрите частици. Ако пръстта не е влажна, овлажнете я. Такава пръст се съхранява запечатана до 4 месеца. При по-дълго съхранение тя мухлясва.Сухата пръст се овлажнява с пулверизатор. След това задължително я пресейте, за да не останат буци кал.
Друг начин за овлажняване е, като намокрите вестници и покриете с тях пръстта. По този начин тя поема толкова влага, колкото й е необходимо.

Тези съвети се отнасят само когато се смесва пръстта с вече овлажнена подхранка.

Глина за река

Глината за река е тъмна на цвят – обикновено е тъмнокафява до черна. Тя е лепкава и тежка. Не създава облак във водата. Колко лепкава ще бъде глината за река, зависи от това на каква река ще ловите. Затова французите имат три-четири вида глина, различно лепкави. Има един сигурен начин, за да установите колко е лепкава глината. В градината направете няколко топки и ги хвърляйте на около 11-13 м дистанция. Най-сипкавата глина ще се разбива, когато се удари в земята, а от най-лепкавата топката само ще се деформира леко при удара. Откриването и подготвянето на речната глина е по-деликатно, отколкото на обикновената земя. Когато е по-влажна, тази глина се превръща в кал, а пресъхналата става на буци. Най-доброто място за добиване е гората, където глината е покрита от короните на дърветата. Те я запазват от дъжда и слънцето. Подготвянето и съхраняването й е същото, както при обикновената пръст, само размерът на ситото е по-голям, тъй като лепкавата глина трудно преминава през ситно сито.

Обикновена глина

Тя съществува в най-различни цветове – от сив до зелен и от бежов до жълт. Изключително лепкава, наричана още бентонит. Неколкостотин грама бентонит могат да превърнат леката подхранка за уклей в храна за дъното. Някои глини обаче не са лепкави. Наскоро Sensas пуснаха на пазара червена и жълта овлажнена глина, която работи повече като пясък, отколкото като глина.

Подготовката на глината е сложна. Ако е преовлажнена, тя се превръща в кал, а сухата е като скала. Най-добрият изход от тази ситуация е да купувате глината от магазина. Още повече че използването на тази глина в подхранката е по малко. Мнозина риболовци смесват пакет глина и пакет подхранка и смятат, че това е идеална подхранка за река. Това, разбира се, не е така. Тази храна ще бъде плътна, но няма да работи ефективно.

Пясък

Това е пълна противоположност на глината, без всякаква лепливост, обикновено светъл на цвят. Пясъкът може да образува слаб облак във водата, но той е много слабо забележим. Най-подходящото място за добиване на пясък са плажовете. Взимането на пясък е елементарно. Той съхне бързо и лесно се съхранява, както обикновената пръст.

Пясъкът е особено полезен за леки подхранки, които се ползват за риболов на уклеи и други риби, които се хранят на повърхността или в средните слоеве на водата. Тежестта на пясъка позволява да хвърлите топките по-навътре – така те ще се разтварят в средния слой на водата, а не на повърхността. Пясъкът ще направи леката подхранка малко по-тежка, но няма да повлияе на нейните свойства.

ДРУГИ ВИДОВЕ ПРЪСТ

Четирите вида пръст, които изброихме, са основните, но съществуват още много видове, които представляват интерес от гледна точка на риболова. Например градинската тъмна пръст е сипкава. Тази пръст е използвана дълго време при риболов на червеноперка в каналите през зимата. Французите я оцветяват в черно и храната започва да работи бързо, тъй като пръстта не е лепкава, което е съществено при риболов през зимата. От тази гледна точка не е важно каква пръст ще използвате и как се казва, а как ще работи пръстта.

Торът също е вид пръст, която трудно може да се квалифицира. В момента торът почти не се използва, въпреки че той е добър носител за вердевас и кълцани торни червеи. От него стават хубави топки, които се разбиват при удар в повърхността на водата и създават плуващ облак, който добре привлича червеноперката и особено костура.
Сред другите категории интерес представлява прахът от червени тухли, защото образува във водата хубав облак, подходящ за риболов на дребна риба, особено в мътна вода.