Ако на разливите не кълве

Такова нещо на Петър Шмид никога не се е случвало

Три дни той лови на разливите и няма нито един кефал. Това е предпоставка да се заеме с целенасоченото търсене на тази риба.

Да се лови кефал на разливи, винаги е било лесна работа. Просто пускате по течението закачената на куката вишна и очаквате кога плувката ви ще потъне. Ето защо и тази година аз бях уверен в успеха си. Но след три неуспешни дни риболов поред сериозно се замислих. Кефалите вече не са на разливите. Какво може да е станало с тях?

Аз забелязах, че, първо, нивото на водата бе малко по-малко, отколкото бе обикновено. Второ, много риболовци облавяха интензивно със спининг участъците. Да, това са неблагоприятните условия за риболов на плашливия кефал. Наложи ми се да търся нови места – вирове, руслови жлебове и устия на реки, на които през последните години обръщах малко внимание.

Започнах с дълбок руслов жлеб. Пуснах по течението стръвта от вишна, но нищо не стана. А бях убеден, че тук трябваше да има кефали. Реших да захраня по изпитания си метод – захранката да не се влачи прекалено бързо, като към хранилката монтирах тежко пълнещо се булдо. То бавно влачи след себе си хранилката, налята с тесто и свежи вишни. След около четвърт час имах първите плахи кълванета на половин вишна и изкарах няколко дребосъка. Но едри риби, такива около и над 50 см, каквито исках да ловя, нямаше. Кефалите охотно посещават тези участъци от разливите като мостове или втичала на ручеи. Мястото, където ловях, също изглеждаше доволно кефалско, но не повече или по-малко от следващите 500 м.

На другата сутрин опитах щастието си на място на втичане на ручей. Водата бе бистра. Два часа подавах вишни, но този път на проста стандартна линия на плувка. Но кълване нямаше. Каква е причината? Кефалът понякога наистина много лесно се плаши от влакното – възможно ли е моето с диаметър 0,25 мм да е твърде забележимо? Аз винаги нанизвам на куката вишната така, че острието да излиза от нея малко. Може би и това е твърде забележимо в бистрата вода?

Уточнен подход

Намалих дебелината на влакното до 0,18 мм и монтирах по-малка кука, която напълно скрих във вишната. С нетърпение очаквах да видя ще доведе ли това прецизиране на линията до улов на желания едър кефал. Като начало внимателно огледах новото място, на което щях да ловя. Водата бе бистра, слънцето светеше ярко, времето – топло. Но добре ли е всичко това за кефала?

Намерих място, на което рибите не могат с лекота да ме забележат, и заметнах линията си към началото на силното течение. Едва след като течението отнесе вишната, покрай мен за кратко задържах стремителното й движение с върха на пръчката така, че вишната да потанцува в зоната на двете течения между плиткото и основното течение. Неочаквано плувката бързо тръгна надолу по течението, след това спря и потъна. Кълване! Преди да реагирам, вишната обаче бе изядена. Изпуснах кефала, но в крайна сметка имах кълване, а това бе добър знак. Нова вишна – нов опит. Отново замятане, водене по течението, плувката спира и потъва. Кълване – засичане и съпротива! Кефалът веднага започна да бяга надолу по течението. Пръчката силно се огъна, но амортизира напъна на рибата. След няколко минути кефалът се показа на повърхността. И ето че златистожълтият красавец с дължина 54 см лежи в кепчето ми. Улових още две риби, но изплаших стадото. Трябваше да потърся ново място. Обърнах внимание на дупката в подмитата основа на едно дърво, която ми се стори перспективно място. Тук може да стоят едри кефали!

Поставих нова вишна и регулирах плувката на дълбочина 1,5 м. Очаквах кълване край дървото, но то не последва. “Ще поставя пръчката на стойката за малко и после ще презаметна”, помислих си аз, но не успях да направя това, защото неочаквано почувствах силно дърпане. Засичане не беше нужно, защото рибата се бе самозасякла. И след кратка битка държах още един красавец с дължина от около 50 см.

Те се върнаха

В следващите няколко дни успях да уловя още няколко прилични кефала. Но след това кълването на моите нови места се преустанови. Нивото на водата започна да се вдига и рибите като че ли си намериха ново пристанище. Но къде? Защо пък да не са се завърнали по разливите?

Там условията може да са станали по-благоприятни. Минаха две седмици след моите неуспешни риболови. Вечерта отново съм на разливите. Нивото на водата е идеално. И нито един риболовец наблизо! Първо замятане, второ, и ето че вишната изчезна в устата на кефала. След него последваха още четири риби същата вечер. И така кефалите бяха пак на разлива, а пък аз бях радостен от това, че и през това лято намерих алтернатива на това любимо място. Кой знае какво ще е нивото през другата година…