Разсъждения за поведението на кострура

Преди години изчетох много материали, засягащи биологията на костура, един от основните хищници, които се ловят зимно време. Днес ми прави впечатление, че риболовците, лишени от научна информация, губят много време, за да овладяват майсторлъка на риболова, но това трудно се получава без специализирана информация. Ще се опитам с няколко щриха да нахвърлям основните, според мен, неща.

Макар че костурът може да вижда, чува, различава ароматите и усеща вкуса, първите две негови осезания са най-развити. В риболовната литература често се срещат препоръки за това какъв цвят трябва да бъде подхранката за тази или онази риба. Що се отнася до костура, аз нееднократно съм се убеждавал, че той има предпочитания към цвета на храната.

Опитайте да експериментирате с еднотипни подхранки в различен цвят. Хищникът ще избере определен цвят. Това предпочитание ще зависи от дълбочината, осветеността на дъното и неговите лични предпочитания в дадения момент. Слуховият орган и страничната линия спасяват костура, когато той не може да ползва зрението си – например в мътна вода или привечер. Звуковите сигнали се възприемат от рибите посредством слухов лабиринт. Високата чувствителност на техния слухов апарат им позволява да чуват и най-слабия шум във водата. В нея звукът не само се усилва, но и скоростта му на разпространение е 4.5 пъти по-бърза, отколкото във въздуха. Самите риби също издават звуци, когато се хранят, движат…

Страничната линия на костура е своеобразен локатор, който е свързан с мозъка му. Страничната линия е наситена с нервни окончания, които остро реагират на всички сигнали във водата. При хищниците страничната линия играе роля наравно с очите и слуха.

Как реагира костура на спининговата примамка?

Ако риболовът протича в горния слой на водата до 1 м, където има достатъчно светлина, костурът няма проблеми със зрението. На дълбочина над 3 м на значително разстояние костурът вече не може да различава цветовете. В този случай той се доближава на 30-40 см и тогава ги различава. Когато водата е мътна или “цъфти”, видимостта е нулева. Това навежда на мисълта, че в дълбокото и при мътна вода костурът използва основно слуховия си орган и страничната линия, за да възприема шумовете и колебанията от движещата се изкуствена примамка, да кажем блесна. Зрението се включва само когато примамката се окаже в непосредствена близост до него. Но дори и да не вижда примамката със страничната линия, хищникът може да определи съвсем точно не само скоростта на потенциалната жертва, но и подходящият ъгъл за атака.

Именно поради тази причина аз се старая в мътна вода да ловя с активно колебаещи се, вибриращи или издаващи шумов ефект примамки. Но и тук, разбира се, има изключения. И преди всичко те засягат риболова на туистери и силиконови рибки, които имат гладка повърхност. Те работят независимо от осветеността на водния слой и често са най-резултатни и удачни. Работата е там, че при движение силиконовата рибка предава вълните на страничната линия на костура. Когато задържате на място, именно тогава хищникът атакува.

От казаното дотук може да се направи следният извод:

Изкуствените примамки, имитиращи натуралната външност на хранителния обект, са ефективни в чиста и прозрачна вода, тъй като се възприемат от хищника визуално. В мътна вода е по-добре да се използват рязко вибриращи примамки, а цветът им е абсолютно без значение. Що се отнася до силиконовата рибка, костурът я открива толкова по-често, колкото по-бавно се води тя.

Инстинктът на хищника

Аз нееднократно съм хващал на блесни за щука костури и всеки път съм недоумявал как 150-грамово костурче се закачва на тройка, която многократно превишава неговата уста. Но това е факт и той не подлежи на коментар. Изобщо да се знаят причините, заради които костурът атакува примамката, е вече наполовина свършена работа. Преди всичко това е гладът, но освен това и защитаване на територията от посегателства, родителски защитен инстинкт, а често и обикновен хищнически рефлекс. Даже ситият костур често атакува своята жертва, просто за да я убие. Аз съм наблюдавал често, когато костури ловуват и убити риби изплуват на повърхността полумъртви. Хищниците така и не идват, за да ги изядат. Те просто ги убиват и толкова.

Тактика на риболова

Основната грешка на начинаещия спинингист по правило е, че той залага на две-три примамки, сляпо вярвайки на тяхната чудодейност, понеже са му препоръчани от някой приятел или магазинер. По този начин той игнорира основното тактическо правило – експериментирането.

Когато хищникът се храни, той се храни активно. В момента, в който спре да кълве на блесна, опитайте на туистер или воблер. Не губете ценно време.

Факт е, че в студена вода по-успешно работят “бавните” примамки, а в дълбока вода по-тежките, които потъват по-бързо.
Има водоеми, където освен костури няма други хищници. Там е подходящ чисто костурският такъм. Но често се лови и там, където има и щука. Ако ловите без метален повод, късането на влакното е неизбежно. Затова се отива на компромисен вариант – основно влакно 0.22 – 0.24 мм и тънък метален повод. Практически той не пречи на костура, но ако удари щука, няма да си отиде.

Къде да търсим костура?

Както показва практиката, едрите костури по 700-800 г рядко обитават бреговите ивици и се намират навътре във водоемите. Дребните костури се въдят в обраслите брегове обикновено на границата с дълбоката вода.