Машина за риболов

Вие сте в колата си, когато срещу вас блясва прекрасна водна шир

Виждате група рибари. Това е състезание. Тогава каквото и да трябва да правите (делова среща, семейна среща …) имате едно единствено желание: да спрете, за да погледате рибарите. Веднъж стигнали до водата, се изпускате и задавате вечния въпрос «Какво, кълве ли?». Много ясно, както винаги ви отговарят: «Не е зле. Хванах няколко риби, но е трудно днес». Тогава тръгвате по брега, за да намерите някой рибар, който пълни кошницата. Бързо го откривате.

Става дума за «Интер» (международен състезател) във форма. Без да се чудите, го виждате как вади рибата една след друга. Впечатлен заставате зад него, за да разберете каква техника използва, както и да видите какво по-различно прави от другите. Оценявате бързината и прецизността на движенията му, но доста по-късно. Как така става, че хваща толкова много риба, докато при другите едва-два върви? Вече сте закъснели за срещата си, бързате към колата и в главата ви се върти само една мисъл: следващата седмица ще дойдете на този водоем и ще се настаните точно на мястото, което сега е заето от шампиона от предишната седмица и ще направите хубав риболов. Е, добре! Ето, че сте сам на брега, но нищо не става така, както сте го предвидили: почукванията не са толкова явни, нито последователни, закачате дъното, оплитате линиите….И когато някакъв минувач ви пита «Какво, кълве ли?», трябва със свито сърце да отговорите «Не е зле. Хванах няколко риби, но е трудно днес» …

Е, ДОБРЕ, КАКВО СТАВА?

Ще разберете, че тази история илюстрира един въпрос, който всички някога сме си поставяли: «Какво прави добрият рибар?». Естествено, някой ще почне да ви обяснява за наслуката, но за мен има някои първостепенни въпроси. Обратно на това, което мислят повечето новаци, риболовът не е лотария. Не е достатъчно само да закачиш червей на кукичката и да имаш късмета да го метнеш под носа на някоя риба и тя да го хване. Първо трябва да я привлечеш, да възбудиш апетита й, да знаеш каква стръв да й предложиш, на какво ниво на водата и как. Тоест има си правила, умения за боравене с такъмите и познаване на техниките, но това все пак не значи да се налага някакъв предварително съставен модел. Преди да се впуснеш в това начинание, трябва да наблюдаваш, да събираш сведения, да анализираш и да запазиш бойния си дух и по време на самия риболов. След това се правят точни оценки на успеха или провала. Затова редовната практика – тренировките, както биха казали състезателите, е неминуема. Тя позволява не само да усвоиш жестовете, но и да знаеш ограниченията, които ти налагат такъмите, за да можеш да намалиш времето за реакция при сблъсък с непредвидени неща. Така че – няма тайни: за да сте добри рибари и – защо не? – да се присъедините към международния елит, трябва да имате необходимите ресурси. Очевидно, не за всеки риболовът е от приоритетно значение, поне що се отнася до време и бюджет. Така че смятам, че една от нашите мисии като журналисти е да се опитаме чрез нашите статии да ви дадем не само някои хитроумни техники, но и да анализираме поведението на големите шампиони в една или друга ситуация.